10-годишнина чества Клубът на гонача „Каспичан 2014”

На 15 Клубът на гонача „Каспичан 2014” – в него влизат гоначи от цяла България, отпразнува своята 10-годишнина. Тя събра почти всички членове на клуба, които пристигаха от близо и далеч в прохладния двор на едно от заведенията на забележителното от историческа и географска гледна точка място, Мадарски конник. В началото прозвуча химнът на РБългария и всички станаха на крака.

Клубът връчи грамоти, които бяха степенувани по опит, знания и заслуги – за „заслужил млад кучкар” и „заслужил кучкар”, като „заслужил майстор кучкар” грамоти получиха Георги Гебешев от ЛРД-Айдемир, Силистра, Панко Коцев от ЛРД-Владиславово, Варна, и Николай Спасов ЛРД-Козирог, Габрово. Званието „Заслужил майстор кучкар – „Почетен стопанин на гората и дивеча” получиха Георги Генков ЛРД-Браничево, Шумен, Камен Жечев ЛРД-Тутраканци, Провадия, и Атанас Рачков от ЛРД-Батово.

Званието „Кучкар-Будител” получи създателят на Клуба на гонача Янаки Димитров. Най-високото отличие „Кучкар на десетилетието” получи Руси Русев от ЛРД-Марково.

Всички отличени получиха и по една книга „125 години история на Шуменската ловна организация”, автор Неделчо Ненов, дългогодишен организатор в СЛРД „Сокол-Шумен”, който бе гост на събитието.

• Приоритетът на нашето събиране е да говорим и общуваме помежду си, да обменяме знания и опит за това, което ни обединява – каза водещият на събранието Мартин Борисов, който от години насърчава зачитането на гонача и кучкаря в ловната общност у нас.

– Именно авторитетът на гонача е причина през 2014 година във Велико. Търново, по време на националните тържества там по повод 130 години Организирано ловно движение, да споделя идеята с ръководството на Сдружението на ловците и риболовците „Балкан – 2001” – гр. Каспичан, гоначите да се съберат и учредят Клуб на гонача – каза председателят на Клуба Янаки Димитров, който по това време е член на управителния съвет на сдружението. – Отговориха ми „Действай, бай Янаки!” Върнах се и казах на момчетата. Идеята ми най-напред беше да събера кучкарите от нашето сдружение в Каспичан „Балкан 2001”, като очаквах да дойдат около 30 души само от нашето сдружение. Беше понеделник, вторник, сряда – колегите от Варна, от Шумен, от Нови пазар, започнаха да ми звънят: „Може ли да дойдем?”- Заповядайте!”, им казах, „Ще се радваме!”. И така от 30 станахме 50 души. Втората година бяхме вече 80 и тогава  момчетата казаха – тези сбирки на клуба да ни станат традиция. Така и стана. Сега сме на десета сбирка на Клуба на гонача – обясни неговият създател Янаки Димитров, който е член на ЛРД-Могила.

• Правим го, за да се познаваме и да си помагаме, когато загубим куче. Защото всички от тук присъстващите са кучкари и знаем как се обучава едно куче. То става част от нашето семейство. И когато го загубиш, все едно си загубил член от семейството. Клубът ни набираше доверие и авторитет и ето, че продължаваме да се събираме.

Ще ви споделя, че съм ловец от 1970 година – 54 години, а с кучетата съм откакто се помня. Дивите свине при нас дойдоха през 60-те години. За първата слука нашите бащи – тогава млади и буйни, пеша тръгват от с. Калугерица близо 20 км, и отиват в с. Памукчи – зад Нови пазар. Късмет – отстреляли едно прасе. Тогава нямаше коли, нито мотори, само едни раздрънкани рейсове. Отиват там, вземат го и го товарят на една каручка – каручката на дядо Трифон. Бях осемгодишен. Докараха прасето в село, в двора на бай Недялко, който го е отстрелял. Помня и това, че съпругата му, баба Янка, бе направила в една голяма тава кебап – дадоха ни да хапнем и от тогава досега ловуваме.

През 60-те години, когато започнахме да ловуваме на диви свине вече по-активно, групата ни беше 10-тина човека. Група си правеше този, който съумееше да гледа гонче за този лов. Кучкарят беше човека, който казваше кой къде ще застане и как ще се ловува. Той беше на почит и уважение. Тогава колеги младоци, да влязат в свинарска група, беше изключително трудно. Защото там имаше неписани закони – не може да си тръгнеш преди да се е прибрало и последното куче – тръгнеш ли си, повече няма да се върнеш в групата. Заради това имаше единство и разбирателство.

Минаха години, тези неща започнаха да се изместват. В какъв смисъл?

Кучкарят започна да остава на заден план. Тук всички  по-възрастни кучкари са го изживели. Като млади ловци, кучкари, отиваме на сборния пункт преди лова, дрехите ни изпрани, но когато започнаха да идват марковите дрехи, големите автомобили, карабините, кучкарите отивахме все по-настрани и по-настрани.

Когато падне слука, бързат да приберат торбичките и хич не ги интересува кучетата прибрали ли са се, тоз кучкар какво ще прави, кога ще се прибере у дома и той, ще си намерили ловния помощник. А ако се наложи да те качат теб и кучето в джипа – не щат те, защото им миришело на кучета.

Когато има роса и е влажно, целите дрехи на гонача стават олепени с кал и растителност. Да, всеки от нас сам е избрал кучкарлъка, но в онези години имаше признателност. Имаше времена, когато някои дружинки отделяха по някой лев за кучкаря – защото при него има разходи. В един момент започнахме да чуваме приказките – „Никой не ви кара!”

С времето кучкарите абсолютно бяха пренебрегвани, неглижирани. Всички добре знаем, че без куче лов не става. Цял ден  може да висиш като прани гащи, ако няма човек като нас с куче, да иде да си скъса дрехите, за да вдигне прасето и ти да го стреляш, ще стоиш там за няма нищо. И когато има резултат, всички отиват да поздравяват онзи, който е отстрелял животното. Защо? Ние не искаме много. Но толкова ли е трудно да каже две добри думи на кучкаря и неговото куче. Две думи – стигат! Всички сме го изживели. Забравят ни.

Ето затова са нашите събирания – да пазим авторитета на кучкаря, защото ако ни няма нас, няма да го има и груповия лов.

Трябва да държим на авторитета си.    

С тези събирания на Клуба на гонача проправихме пъртината. Оттук нататък, ако младите искат да доотъпчат и разширят пътя пред името на гонача, да го направят.

През изминалите 10 години за моя радост и за моя голяма изненада такива срещи проведохме във Варна, във Водица при бати Панко, в Батовата комплес „Трите воденици”, в Провадия, в Чифлиците, Китен, Равна, Габрово два пъти, Могила. Мисля, че младите трябва да продължат инициативата – каза в обръщението си към колегите си от Клуба на гонача „Каспичан 2014” неговият създател и председател оттогава досега, Янаки Димитров на събранието по повод 10-годишнината на клуба.  

Мариана Мандичева