120-години ЛРС- РАДОМИР

Радомирското ловно дружество е създадено на 1 юли 1897 г. Основатели стават 50 ловци от околията, като за първи председател е избран Георги Мотикаров. Именуват дружеството „Орел“. На първия ловен конгрес, състоял се на 6 август 1898 г. в София, радомирските ловци изпращат двама свои представители – Петър Стоичков и Илия Попов. Радомирското дружество е съучредител на Националната организация. Активна дейност развива през 20-те и 30-те години на миналия век. През 1923 г. става освещаване на първото ловно знаме на дружеството. През 1931 г. със собствени средства е построена ловна хижа в м. „Голо бърдо“, която се ползва като околийско летовище. През 1932-33 г. ловците участват активно в залесяването на м. „Голо бърдо“. През 1930 г. е създадено рибарското дружество в Радомир. През 1937 г. в района на ловната хижа е създадена фазанария, назначен е и специален лововъд. Когато се ражда престолонаследникът Симеон, радомирските ловци го избират за почетен председател на ловното дружество, за което уведомяват с писмо цар Борис Трети. Царят им благодари с писмо за оказаната чест и де факто и до сега Симеон е почетен председател на Радомирското ловно дружество. По това време е закупена и двуетажна къща в центъра на Радомир за нуждите на ловците. Четиридесет години след учредяването на ловно дружество в него членуват 284 ловци организирани в 11 ловни дружини. Най-активни председатели през този период са Йордан Марков, Боян Даскалов, Кирил Планинички.

Следващият активен период на дружеството е от средата на 70-те до край на 80–те години на миналия век. Вече като ловно-рибарско дружество дейността е насочена основно към разселване на дивеч и риба в природата. В над 15 волиера са доотглеждани и разселвани десетки хиляди полудиви патици и фазани. Изградени са четири заградени ловни стопанства, в които са стопанисвани над 300 лопатара и 180 муфлона. Реките и язовирите на територията на сдружението са зарибени със стотици хиляди еднолетни шаранчета и пъстървови риби. Има много добри запаси от дива свиня, сърна, благороден елен, заек, яребица, пъдпъдък и водоплаващ дивеч. През този период в дружеството са членували 720 ловци и около 500 риболовци, организирани в 22 ловно-рибарски и 2 риболовни дружини.

В периода след 90-те години на миналия век се работи основно за организационното укрепване на дружините и дружеството, за запазване единството на дружеството и Националната организация.

НАСТАЯЩЕТО

Ловно-рибарско дружество Радомир /от 2001 г. сдружение/ стопанисва 86000 ха годна ловна площ на територията на три общини -Радомир, Земен, Ковачевци и две горски стопанства – Радомир и Земен. В него членуват 1320 ловци организирани в 28 ловно-рибарски дружини. Сдружението е активен член на НЛРС-СЛРБ. Участва в националната програма за разселване на дивеч в природата. Ежегодно се разселват 300-500 яребици. Предстои и разселване на дива свиня. В момента се завършва изграждането на карантинен двор от 20 дка, за да може по-активно да се разселва едър дивеч. Ловува се активно на дива свиня, яребица, пъдпъдък и хищници. Притеснителна е тенденцията за намаляване на запасите от пъдпъдък, водоплаващи и заек и увеличаване на запасите от чакал. Сдружението има изграден и лицензиран ловнострелкови комплекс. В него може да се стреля по асфалтови панички, силует „Бягащ заек“, силует „Бягащ глиган“, с ловна карабина и късо нарезно оръжие. В продължение на десет години сдружението провеждаше рибарско училище „Детето риболовец може без дрога“. Провеждат се дружествени събори и състезания. Много дружини организират свои събори, вечеринки, другарски срещи заедно със семействата. Във всички ловностопански райони на дружините има изградена добра битова база – ловни хижи, ловни заслони, оборудвани фургони и навеси, които се ползват не само от ловците, а от всеки, който пожелае. Ловците от сдружението вече разбират, че в ловуването трябва да бъдат по-умерени или както казва един ловен деятел, „Повече да ловуваме и по-малко да стреляме“.