13-и Национален ловен събор

“Скъпи колеги и приятели,

Огромно удоволствие за мен е да Ви приветствам с добре дошли на XIII Национален ловен събор по случай 120-тата годишнина на Националното ловно-рибарско сдружение – „Съюз на ловците и риболовците в България“.

Създадена преди 120 години, организацията ни се оказа устойчива и непрекъснато развиваща се. Трудно бих могъл да обобщя всички изпитания, през които съюзът на българските ловци и риболовци е преминал. Несъмнено обаче е едно – организацията успешно издържа изпита на историята.

Една организация по презумпция родолюбива, природозащитна, многохилядна, въоръжена и на всичкото отгоре столетна, и единна, и независима, колкото и невъзможна да е тази дума в нашия свят на зависимости, СЛРБ е фактор, но именно поради това и субект, натоварен със значимост, както за развитието на ловното дело, така също и с отстояване традициите на националната ни идентичност, ценностите на ловното другарство и примерът за единство, което националната ни организация с неиморверни усилия успява да съхрани.

Ако си зададем въпроса защо и как е постигнато това, отговорът ще бъде:

• Защото още от самото си начало съюзът е тясно свързан с народа и българската държавност;
• Защото сдружението е рожба на най-образованите и изтъкнати личности, които насочват силите си срещу анархията за установяване на ред при ловуването и риболова и за тяхното узаконяване;
• Защото още в началото българските ловци започват борба за установяване на демократични традиции в живота на организацията и стават изразители на прогресивните тенденции в областта на ловното стопанство.

Вярвам, че всички ние заедно се опитваме да следваме пътя на традициите и пазим едни от най-скъпите морални качества, завещани ни от предците ни: любов към родината и нейната природа, патриотизъм, братска всеотдайност, единство и грижа за животинския свят. Благородните и обществени задачи в подкрепа на тези ценности са оформени още по време на Първия ловен конгрес, проведен през 1898 г. в София, с който се поставят основите на нашия съюз.

Съюзът на ловците и риболовците в България винаги е водил упорита борба за установяване на демократични принципи по отношение на ловното движение. Инициатор е на значими дейности като развитието на организирания ловно-стрелкови спорт, създаването на първата ловна стража през 1911г., съучредяването на Съюза за защитата на природата през 1926 г. През годините ловците са в челните редици на залесителите и подпомагат за опазването на горите от пожари.

Любителите на природата в България винаги са се стремяли към нейното запазване. Това довежда и българските въдичари до идеята за създаване на съюз – а именно Българският рибарски съюз, учреден през 1929 г.

Така постепенно се стига до прозрението за обединяването на двете организации. През 1947 г. в София е проведен Първият обединителен конгрес между Българския рибарски съюз и Народната ловно-стрелческа организация „Сокол“. Слага се началото на Народния ловно-рибарски съюз, чийто правоприемник и наследник днес е Националното ловно-рибарско сдружение.

Уверявам Ви, че и до днес ревностно закриляме високия морал, родолюбие и любов към природата и лова, завещани ни от нашите предци. Всички ние заедно помагаме за опазване на животинския свят и природните богатства на България – чрез ежедневните грижи и всекидневния труд на всички български ловци, като едни от основните инструменти за това са „Националната програма за устойчиво развитие на дивечовите запаси в системата на НЛРС – СЛРБ, чрез разселване на дивеч“ и „Националната програма за поддържане на видовото разнообразие на ихтиофауната във водните обекти“. Стремим се да възпитаме чувство на отговорност и обич към природата у малки и големи с помощта на спортно-състезателни активности като турнирите по кинология и спортна стрелба, детския риболовен турнир „Детето риболовец може без дрога“, националния ежегоден литературен конкурс за къс разказ “Дивото”.

Демонстрация на тази инициативност пред широката общественост винаги са били ловните събори – една традиция от 1922 г. насам. Съборите отразяват енергията и сплотеността ни. Затова съм искрено признателен, че днес мога да ви посрещна именно тук в с. Ведраре, на територията на община Карлово, съвсем близо до родното място на най-големите борци за свободата и независимостта на България. Нека приемем от непоклатимия дух на единството, с което е наситена областта!

Бих искал да завърша с цитат от устава на старите български ловци, който гласи:

„Бъдете ловци, радвайте се, забавлявайте се с тази весела забава, да не ви обземат някакви скърби и тъги“.

Този устав оставя и днес наша, на ловците, духовна основа, защото всеки ловец намира в лова приятна, весела и полезна забава, която ободрява и разгонва грижите и неволите. Но заедно с това, поемайки завета на старите ловци, новите поколения положиха усилия да създадат стройна организация, свързана с миналото и работеща, за да осигури и за идните поколения възможности за това здраво, завещано ни от прадедите удоволствие – ловът.

Благодаря на всички български ловци и риболовци, че го съхраняват.

Благодаря и на г-н Емил Кабаиванов, кмет на община Карлово, че ни помогна да организираме този празник.

Честита 120-та годишнина!”