Куче бозае от крава – адаптация по време на криза

Ловецът Стефан Недялков от ловната дружинка в село Сенокос, която е част от ловно сдружение “Сокол 1911” в Благоевград, се препитава основно с животновъдство. Двайсетина крави и десетина телета са стадото , което целогодишно пашува в подножието на най-северния пирински връх. Работа, която никак не е лека и ангажиментите са ежедневни, цялата седмица и целогодишно. Към трийсетината животни трябва да причислим и четири ловни кучета, които по съвместителство освен за лов, през пролетно-летните месеци са причислени на трудов договор като пазачи на стадото. Защото това е районът, където неуморно вършее една от най-наглите вълчи глутница в Пиринско. Едно от кучетата се казва Шарик, а името е избрано не за благозвучие, а заради окраската на козината. Откъдето и да го оглеждаш, в него няма да откриеш типични черти за популярни породи ловни кучета. Чист мелезак, плод на безразборните участници в кучешката “сватба”. Мелезак, но се оказва много хитро и находчиво куче. Дневната дажба от три-четри филийки сух хляб изглежда му омръзнала и сериозно се замислило как да разнообрази трапезата си в условията на криза. Започнало с особен интерес да наблюдава как телето на кравата Петкана по няколко пъти на ден лочи сладко от вимето на майка си. Облизвал се Шарик около тях, поглеждал жално големите кравешки очи и сякаш се молел да опита и той. В един пролетен ден рискувал и се доредил до свободните цицки на кравата в момент, когато и телето бозаело. От удоволствието и сладостта на топлото дъхаво мляко ушите на Шарик се изправили, а в ушите му зазвучала най-красивата музика на света…

Както се досещате, тази прекрасна гледка и красива история станала редовно събитие в живота на Шарик, кравата Петкана и телето Средко. Хитростта на кучето стигнала до там , че често издебвал момент, когато само то бозаело от кравата, дотолкова тя е свикнала с него.