Битката е приключила успешна, понякога сравнително лесна, друг път с повече перипетии. Рибата е на брега, в ръцете ни или в кепа (според големината си). Как да я задържим, без да се стига до изпускане още при първото й импулсивно подскачане, породено от нетипичната за нея среда? Наглед лесен въпрос, но начинаещи рибари ще се затруднят.
Често за новобранците и още по-често за децата и дамите хващането на живата риба и задържането й в ръце е голямо изпитание. Освен, че е много енергична, тя е и доста хлъзгава, а може и да е с опасни бодли.
За всеки отделен вид се налага индивидуален подход

Това от своя страна изисква добра теоретична подготовка относно биологията, телосложението и специфичните особености на различните видове риби, а също и практически опит с повече преки съприкосновения.
Рибата никак не се чувства уютно извън своята естествена среда, а още повече, когато попадне в човешки ръце. Това инстинктивно я кара да се съпротивлява, доколкото й позволяват силите, за да си върне свободата. Неопитните рибари обикновено се опитват да я хванат през средата, а това е грешка. Така рибата лесно се изплъзва. Ако е с големина, позволяваща задържане в една ръка,
трябва да се хване в най- широката част
която обикновено е малко зад главата. Умерено притискане с пръстите ще я укроти, докато я пуснем в живарника или я върнем на свобода. С риби с по-големи люспи е по-лесно. Но някои имат слузести тела и това усложнява нещата. Например уловен лин едва ли ще се задържи с една ръка и от опитен рибар. Или пък дребното щипоче, което се извива като змийче. То се използва за стръв за хищници и за него се изисква голямо търпение, за да се задържи и набоде на куката.

Някои рибари ползват кърпа, през която придържат уловената риба, докато боравят с нея. И ако с недотам големи риби можем да се справим някак, в практиката ще се случи
да се борим и с по-едрогабаритни съперници
които няма как да задържим, дори и да обхванем с една ръка. Обикновено хищници (щука, бяла риба, костур) се обхващат зад главата така, че палец и показалец (или среден пръст) да се впият под хрилния капак. Това става лесно, ако жертвата е изкарана от водата с помощта на кеп и от нас се иска само изваждането й от там. Тежи ли повече, с втората ръка се прихваща откъм опашната част. Ако се налага да я хванем докато все още е във водата, нещата се усложняват. Във всеки случай трябва да е в плитка вода и в момент, когато рибата е укротена. Да се опитваме да уловим все още буйстваща риба е равносилно да й подарим свободата. Солидните екземпляри изискват боравене с две ръце, което ще рече, че в усилията по изваждането е нужен и помощник. Дори и на брега риба с тегло от няколко килограма изисква особено внимание. Неволно изпускане ще й причини поражения при неориентираните подскоци по земята.
Освен затрудненията от хлъзгавото рибешко тяло при някои мирни риби,
с хищниците има друг проблем.

Острите гръбни перки или шипове на бели риби, костури и слънчаци не ни позволяват да приложим стандартния похват. Хващането им с ръка трябва да е много внимателно, само при свити гръбни перки или да ги притиснем принудително към тялото им. При щуката пък трябва да се пазим от острите й зъби, които правят тежки прободни рани, ако изпуснем нещата от контрол.
Има и някои морски риби, убождането от които може да предизвика болезнени възпаления или дори инфекции. Най-добре е непознати морски видове да не се пипат с голи ръце.
Тодор КРЪСТЕВ