Рогата на арабския орикс, известен още като бял орикс заради бялата си козина, се смята, че са послужили за муза при написването на приказките за митичния еднорог. Ориксите са изключително лесно адаптиращи се към жегите антилопи, които понякога достигат 55 градуса в пустинята. Бялата козина им помага за отблъскване на слънчевите лъчи и така тялото се предпазва от претопляне.
До 70-те години на миналия век ориксите са били често срещани от Египет до Йемен, но именно тогава те са включени в списъка с изчезващи видове заради прекомерния им отстрел. Това дава началото на различни дейности по опазването им. Те включват развъждане на представители на вида в плен и последващото им разследване. Днес по данни на Международния съюз за защита на природата (IUCN) в дивата природа са останали приблизително 1220 арабски орикса, докато в плен се отглеждат между 6 и 7 хил.

Видът орикс все още е застрашен до известна степен от незаконен лов, липса на естествена храна и суша, но нарасналата му численост накара членовете на IUCN да променят статута му от „застрашен“ на „уязвим“. Арабският орикс понастоящем е разпространен в Израел, Йордания, Оман, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Част от отглежданите в плен животни за развъждане се отглеждат в САЩ.
В опит видът да бъде възстановен в естестевния си ареал, са направени постъпки за разселване на екземпляри от вида в Ирак, Кувейт и Сирия. Учените наблюдават отглежданите в плен екземпляри, изразявайки надежда, че някой ден те ще могат да бъдат пуснати на свобода.
Димитър Константинов