„Най-добрите трофеи, най-старите благородни елени бяха в България. Наистина изглеждаха като древни – страхотни животни, класа! И настъпи истински бум в ловния туризъм. В края на 80-те години имахме по 200-300 ловци за елени само през септември“.
Собственик и управител на австрийска компания за международен ловен туризъм, основана през 1950 г., почетен консул на Монголската народна република в Австрия и трето поколение ловец. Това е Йоханес Щидл Ⅲ, който размишлява за лова в България преди и сега в интервю за ноемврийския брой на сп. „Лов и риболов“.
Йоханес споделя, че елени са разселени у нас в началото на 20-ти век, когато първите животни са внесени в царските стопанства. След срутването на монархиите в средата на 40-те, елените започват да излизат от стопанствата и да се саморазселват из страната. Разбира се, имало е и бракониерство, но то е засягало повече кошутите, които са били търсени за месо, а не за трофей. „А при елена колкото по-малко женски се падат на един мъжки екземпляр, толкова по-качествена е популацията“, казва още Йоханес.
„Най-добрите елени бяха в Добруджа, а като се замислиш – там няма големи гори, всичко е равно. Отивахме примерно в Тервел, където 40 години никой не е стрелял по елен, и виждахме капитален трофей да се разхожда свободно“, допълва той.
След 1995 г., по думите му, у нас настъпва хаос. Стабилният запас от благороден елен малко по малко се стопява.
Една от главните причини, според Щидл, е срутването на устоите на ловната организация из стопанствата заради все по-честата липса на инвестициии в тях: „Популацията на елена беше толкова стабилна, че дори и българите не успяха да я срутят изведнъж и бързо да я унищожат. Липсваше всякакъв контрол. По това време се появиха и т.нар.“борци“. Всеки, който беше изкарал някакви черни пари и беше чувал, че е много яко да се ловува, купуваше един голям „Хамър“ и тръгваше на лов. Отиват, напиват се, стрелят, бутат едни 1000 лв на горския и… това е. Всичко, което имаше като заварен дивеч, беше разстреляно. Разбира се, стреляха се не кошутите, а трофеите. Оттам популацията отслабна и в един момент трофеите започнаха да стават все по-малки. А това е нещо, което не можеш да го възстановиш в следващите десет години. 2000-та година беше абсолютното дъно за международния ловен туризъм в България. Никой не хранеше животните, не се полагаха грижи за стопанствата, хвърляха се някакви пари под масата, стреляше се на поразия“.
В последните години, според Щидл, се забелязва възраждане на добрите практики – по западен модел се изграждат наново ловни стопанства: държавата притежава земята и гората, а концесионерите – правото на ловуване. Дори и арендаторите да са бивши бракониери, те започват лека-полека да се превръщат в ловци, същото с по-голяма сила важи за децата им.
Ловните сдружения у нас, в които членува масовият български ловец, също могат да излязат на международния ловен пазар и дори да се финансират от чужди туристи. Но за да получат добри пари, трябва да предложат трофеи, съветва експертът.
Дали еленът си остава най-предпочитаният от чужденците ловен обект в България? Кои категории туристи предпочитат да ловуват на свободен дивеч и кои зад ограда? Как и ловните сдружения, в които членува масовият български ловец, могат да излязат на международния пазар и да реализират сериозни приходи от него? Отговор на всички тези въпроси може да потърсите в новия брой 11 на сп. „Лов и риболов“, който тези дни излезе на пазара.
Напомняме, че е ход абонаментната кампания за сп. „Лов и риболов“ и в. „Наслука“ за 2020 г. Цените остават непроменени и са 50 лв. за вестника и 60 лв. за списанието за цяла година!