Най-новият член на Съюза – Българският соколарски съюз

Българският соколарски съюз е най-новият член на Съюза на ловците и риболовците в България, след като на 13 октомври Управителният съвет на НЛРС-СЛРБ единодушно одобри постъпилата кандидатура. Председателят на БСС Анани Любенов, който разведри официалната обстановка, довеждайки на заседанието един от своите питомци, благодари за оказаното доверие като подчерта, че организацията си поставя за цел да върне у нас традиции, признати от ЮНЕСКО като част от световното нематериално културно наследство.

Ловът със соколи не е разрешен в България, но нищо не ни ограничава да се борим за промяна на това положение, защото става въпрос за възраждането на стара българска традиция и ловна практика, която е разрешена в почти всички европейски държави, заяви и председателят на НЛРС-СЛРБ инж. Васил Василев. Настояване този лов да бъде регламентиран и разрешен се съдържа и в становището на Националната ловна организация, приета от УС по повод внесени за обсъждане поправки в Закона за лова и опазване на дивеча.

БСС е основан през 2015 г. като си поставя за цели развитие на орнитоложката дейност, свързана с грабливите птици, борба срещу незаконната търговия с тях, съхраняване на екологичното равновесие и биологичното разнообразие. Съюзът организира соколарски прегледи, изложби и изпитания с право на присъждане на титли, организира подготовката на съдии по екстериор и изпитания на соколи и други грабливи птици, издава правилници, програми, инструкции, касаещи отглеждането им, разпространява соколарска литература и видео материали.

БСС насърчава развъждането и отглеждането на соколи и други грабливи птици, попаднали в неволя, в адекватни помещения и волиери, за да се постигне по-пълното им опознаване и тяхното изследване в контекста на устойчивото подпомагане на популацията им в дивата природа. Не на последно място, разбира се, съюзът се бори за законодателни промени, даващи възможност за възраждане на соколарското ловно изкуство като традиционна дейност по българските земи.

“БЪЛГАРСКИ СОКОЛАРСКИ СЪЮЗ” – гр. СОФИЯ

Соколът не е подчинен на ловеца, а е негов партньор

Председателят на БСС Анани Любенов за соколарството – нито само като лов, нито само като спорт, а като начин на живот, и за перспективите пред него у нас

Г-н Любенов, как стигнахте до идеята да бъде създаден соколарски съюз?

-Съюзът е основан преди 5 години с цел да възобнови соколарските традиции в нашата страна –  една хилядолетна традиция, призната в цял свят. Събрахме се всички соколари в България, за да няма никакви разделения и да се направи единна организация, която да работи за благото на соколарството и хищните птици. Съюзът съществуваше и организираше срещи и мероприятия няколко години преди документалното му учредяване.

В момента имаме около 25 членове, както и много кандидат-членове и помощник-соколари. Помощник-соколарите са децата под 14 години, интересът им е голям. Затова ходим по училищата и запознаваме подрастващите с хищните птици. В много близки отношения сме с природозащитните неправителствени организации.

Защо решихте да кандидатствате за членство в НЛРС-СЛРБ?

-Веднага след основаването си БСС стана член на Международната соколарска организация. Още в самото начало идеята ни бе да станем и членове на Националното ловно-рибарско сдружение, защото соколарите, разбира се, са и ловци и във всички страни работят заедно с ловната общност за постигане на общи цели. Смятам, че е нормално да сме членове на най-голямата неправителствена организация у нас, която се грижи за дивечовите популации и за спазване на законността в тази област.

Надяваме се чрез членството ни в СЛРБ да имаме близък контакт с ловците и техните сдружения из цялата страна, да ги убедим, че е необходимо да помогнат за разрешаването на лова със соколи у нас и че този вид лов е неизменна част от ловните практики. Навсякъде ловци, соколари, орнитолози и “зелени организации“ работят заедно – та ние всички сме природолюбители.

От кога не се практикува ловът със соколи у нас и как е уреден в другите европейски страни?

-Ловът със соколи в България е забранен още през 19-ти век. И до днес приемам този факт като някакво недоразумение. В малкото европейски страни, където такава забрана е наложена преди 50-60 години, сега ограниченията отпадат, особено откакто соколарството е прието от ЮНЕСКО за част от нематериално културно наследство на човечеството. Има места, където просто не е било регламентирано, но традициите на този вид лов започват да се възстановяват. Всъщност в Европа той винаги се е практикувал. През последните месеци ловът със соколи бе узаконен в Гърция, в момента се обсъжда разрешаването му в Румъния. Скоро Дания разреши лова с хищни птици след повече от 50 годишна забрана.

Каква ежегодна дейност развива вашият Съюз?

-Повече от 10 години българските соколари, любители на хищните птици и приятели правим курбан на 1 февруари, за да почетем деня на Св. Трифон, който освен на лозарите, е покровител и на соколарите. Това е свързано с легендата за княз Трифон – един от соколарите на руския цар Иван Грозни. Преданието гласи, че по време на лов той загубва любимия бял северен сокол на руския цар. Под заплахата от екзекуция князът получава три дни, за да намери птицата и да я върне обратно. Изтощен, обикаляйки из гори и поля, на третия ден той заспива и в съня му се явява свети Трифон, който му посочва точното дърво, на което е кацнал соколът. И когато князът се събужда и отива на определеното място, успява да хване птицата и да спаси живота си. От тогава свети Трифон се почита и като закрилник на соколарите.

Освен това, всяка есен между октомври и ноември организираме „Соколарска надпревара“ – изпитания и демонстрации с хищни птици, по време на които всеки участник демонстрира качествата на своята птица и какво е постигнал през годината. Провеждат се състезания в различни дисциплини, както и екстериорна изложба. Изпитанията обикновено протичат с участието на колеги от чужбина, а миналата година ни гостува и цялата соколарска асоциация на Румъния. Идеята на Международната соколарска организация е всички ние да бъдем част от едно семейство и така да си помагаме. Сега отново се опитваме да организираме турнира, но много от чуждестранните ни приятели не са сигурни дали ще могат да дойдат заради пандемията от Covid-19.

Всяка година съюзът участва в срещите на Международната соколарска Асоциация, където се събират колеги от 90 страни, представители на над 150 организации.

Възможно ли е да се ловува с други грабливи птици, освен със соколи?

-Реално може да се ловува с всеки вид хищна птица, стига соколарят да има нужните знания. Все пак, има видове които се предпочитат. Например, със соколите ловът е много емоционален, понеже те се вдигат изключително високо и пикират надолу с голяма скорост. Използват се, разбира се, и късокрили хищници като червеноопашати мишелови, ястреби на Харис, големи и малки ястреби, с които ловът е главно от ръка. Също така и големи орли, с които може да се ловува на вълци, лисици и сърни, дори и малки американски керкенези, тежащи по 80-100 грама.

Как протича един традиционен ловен излет със соколи на пернат дивеч?

-Соколарството е може би най-природосъобразният начин на лов, тъй като използва естествените процеси в природата – хищната птица да улови прехраната си. Единствената разлика с естествените процеси е, че хищната птица живее при своя стопанин вкъщи, който я предпазва от болести и наранявания.

Със соколите може да се ловува на всякакъв вид пернати, а с по едрите представители и на заек. Първо соколарят и ловното куче трябва да намерят дивеча. Когато кучето застане на стойка, ловецът пуска птицата. Тя за няколко минути се издига и заема позиция на 100-200 и повече метра височина и щом кучето по команда на ловеца вдигне пернатия дивеч, той излита и соколът го напада. Трябва да се отбележи, че само една от десет атаки на грабливата птица към вдигнатия от ловеца дивеч е резултатна. Успехът не се отчита в броя на добития дивеч, а в това птицата да се върне при соколаря.

Реално при този лов соколът използва както соколаря, така и кучето. Хищната птица е много по-различна като поведение от четириногия помощник. Ловното куче е безкрайно привързано към своя стопанин, докато птицата, след като е пусната в полет, сама прави избора дали да се върне при соколаря или не. Кучетата все още се обучават дори и чрез по-груб физически контакт с човека, докато соколът въобще не търпи такова поведение. Дори лъв може да бъде дресиран да прави номера на арената, но с хищната птица това е невъзможно. Тя лети свободно, може да се изхранва сама, което я прави независима. Ако няма добра връзка между соколаря и птицата, ако тя не вижда че той ѝ е в помощ, просто си заминава. Нито GPS, нито телеметрия или каквото и да било друго устройство могат да я накарат да се върне.

С каква скорост летят соколите?

-Соколите всяка година сменят перата си, но те се събират от соколаря. Целта е, ако някое перо на птицата бъде повредено, да може да бъде заменено чрез специална процедура с миналогодишното. Това е изключително важно, тъй като соколът скитник например развива скорост от около 400 км в час и всяко нарушение в неговото оперение може да се отрази на полета му.

Колко време отнема обучението на един сокол за лов?

-Няма точна формула. Понякога това може да стане бързо, понякога отнема доста повече време. За успеха на тандема са много важни усетът и опитът на соколаря. Уважавам соколарите, които работят и правят птиците си, а не само ги избират готови от много.

А как се зароди у вас интересът към соколарството?

-Откакто се помня имам страст към хищните птици. Още от 6-годишен съм тръгнал на ловни излети с по-възрастни ловци. Станах ловец веднага щом навърших 18 години – член съм на ЛРС София-Запад. Полетът на хищните птици винаги ми е правил изключително впечатление. Още като дете отглеждах гълъби и веднъж един ястреб започна да идва при клетките с питомците ми и да ги напада. В голяма част от гълъбарите това би предизвикало ужас и желание да елиминират по някакъв начин ястреба. Но при мен интересът към хищните птици просто се увеличи. Ястребът в крайна сметка влезе и в самия гълъбарник, беше се наранил и аз му помогнах да оздравее. След това освободих птицата, в продължение на 12-13 години я наблюдавах, виждах я как се размножава и то в Западен парк в София.

Първата ми хищна птица беше мишелов. Донесоха ми я, след като беше паднал от гнездо. Тогава дори участвах в първото предаване на Росица Кирилова по БНТ „За животните с любов“. Птицата беше малка и никой не можеше да каже ще я върнем ли в природата или не, затова започнах да се грижа за нея. Тогава все още нямаше спасителен център като този на “Зелени Балкани“ и дори ветеринари занимаващи се с птици.  Когато започнах да пускам мишелова на свобода и видях, че може да ловува и да се храни самостоятелно, го освободих. След доста време взех първите си законни птици. Една от тях беше мишелов на Харис, която получих от моя приятел англичанинът Кевин Галахър. Той имаше програма за социализиране на затворници в един от лондонските затвори, където развъждат хищни птици, с които впоследствие се пазят паметници на културата, лозови масиви т.н. Впрочем, много от летищата по света се охраняват с грабливи птици, което е значително по-хуманно от избиването и улавянето на другите видове, тъй като страхът от хищника ги кара да се държат далеч.

Колко хищни птици сте имал и какви притежавате сега?

-Със съжаление трябва да кажа, че досега съм имал повече грабливи птици, отколкото съм искал. Което означава, че доста от тях съм загубил. Истински късмет за всеки соколар е да може да опази птицата си, тъй като се случват много злополуки. Имах птица, която беше убита от скален орел, друга бе застреляна от бракониери, мои птици са били ударяни от ток на електрически стълбове или прегазени от коли. А когато си отделил много време – говорим за работа с години, и вече си установил връзка с птицата, загубата е тежка. Соколарите, ако имат късмет, могат да ловуват с една птица 20-25 години, дори повече.

В момента отглеждам женски американски керкенез, казва се Осата – много интересна птица, каквато нямаме като местен вид у нас. Много е дребна, но има голямо желание за лов. Тренирам и мъжки сокол скитник на име Тигър, който е селекция от два различни подвида. Имам ястреб на Харис на име Хари, който е първата птица от този вид, внесена на Балканите, и вече е на 17 години. Хари е истинска филмова звезда. Снимал се е с холивудски и с български актьори, дори с Антонио Бандерас, участвал е в реклами и музикални клипове. Това е една чудесна птица, с която освен лов, могат да се правят демонстрации пред деца и какво ли още не. Радвам се, че толкова години успях да я съхраня. Преди няколко години болест предизвика счупване на крака на Хари и, ако той не беше отглеждан в неволя, щеше да загине. Отскоро имам и хибрид северен скитник, в който 75% са северен сокол, а 25% е сокол скитник, казва се Голиат.

Битува мнение, че това е хоби главно за „шейхове“?

-Според мен, желанието е водещо. Ако човек иска да се занимава с хищна птица, ще намери начин. Не може да се каже, че това е прекалено скъпо удоволствие. Масово използваните хищни птици струват от 500 до 3000 евро, но според вида, размера и цвета им цените може да стигнат и милион. Наистина, такива стойности се достигат главно на търговете в арабските страни, където казват, че за да си истински благородник трябва да имаш поне един сокол.

Най-голямото вложение е времето, което соколарят отделя на птицата, защото това не може да се нарече нито само лов, нито само спорт. Това е начин на живот. Има и много скъпи ловни пушки, но пушката можеш да я изчистиш, да я прибереш в касата и дълго време да не я ползваш, докато хищната птица има нужда от контакт и грижа всеки ден.

 Ако статията от новия брой на списание “Лов и риболов” Ви е била интересна, можете да го закупите от разпространителската ни мрежа или да направите АБОНАМЕНТ.

 

В брой 11 за 2020-та година, екипът ни работи по следните теми:

Как да направим лова на дива свиня успешен?

В първата част от поредицата си
опитния ловец, ловен журналист и писател Лъчезар Воденичаров, познат и като Воден
Чаиров, се спира подробно върху разузнаването, разучаването на терена, познаването на
хранителните навици на дивеча, влиянието на вятъра и други фактори

Отстрелът е спаднал наполовина. Как АЧС промени географията на груповия лов у нас
– сравнителни данни с първите излети от миналия сезон.

 

Сърце в гората – излезе биографично издание за Стефан Манолов.

Истории за лесничеи, артисти, президенти и политици, но това е най-вече книга за възхода на ловното
движение, така както го е преживял един от водещите фактори в него. Авторите Любо
Николов и Цвета Иванова предоставиха в аванс на читателите на сп. „Лов и риболов“ част
от тези истории

Китайското чудо: индикаторчета вместо плувка.

Нова техника при риболова на леко прави линията изключително чувствителна. Методът доказано работи и у нас, изпробва го
и го доусъвършенства популярният риболовен влогър инж. Юлиян Василев. Какви са
предимствата на индикаторчетата и как се борави с тях – ще научите от него.
Търсете списанието с тези и още много теми от света на лова и риболова!

 

ПОСЛЕДВАЙТЕ НИ И ВЪВ FACEBOOK !