Горският бекас е сред най-красивите представители на пернатия дивеч. Всеки ловец го разпознава по дългия му клюн и по изразителното му катранено черно на голямото му око.
Разрешеният период за ловуване на бекаси е от втората събота на август до последния ден на февруари, но те долитат у нас през втората половина на октомври.
Любимото обиталище на тази птица е широколистната гора с влажна и сравнително мека почва, в която лесно прониква нежната й човка. Среща се из обраслите с нискостеблена растителност участъци. Понякога бекасът се застоява край забулени от храсталаци поточета, особено през сухата есен. Там кълве червейчета, ларви на насекоми, мекотели…
По защитни ходове бекасът е ненадминат шахматист на ловното поле. Понякога така отчайва ловеца и неговия четирикрак помощник, че само улучването на един-единствен екземпляр забравя мъката от търсенето и откриването му.
Бекасът оставя силен мирис и дори кучетата със слаб нос долавят присъствието му. Но усети ли кучето, птицата прибягва напред, връща се обратно, за да кривне изведнъж встрани, като на отделни места се застоява и изчаква по-нататъшния „развой на събитията“. Понякога причинява две или три стойки на кучето. Бекасът, като никоя друга птица, умее да се крие сред листата, а вдигайки се във въздуха, мигновено се скрива зад ствола на дърво или между клонака. На земята коронният номер на този дивеч е да прекъсва дирята си с един-два „жабешки скока“, да прелетява 50-80 метра и да кацва наблизо. При това е важно да се знае, че бекас, по който не е стреляно, винаги може да се вдигне един, два пъти, стига само ловецът да се придвижи стотина метра напред и да се доверява на своето куче.
Какви са тънкостите при трудния лов на бекаси? Повече ще научите от октомврийския брой на сп. „Лов и риболов“, търсете го на пазара.
Напомняме, че започна абонаментната кампания за сп. „Лов и риболов“ и в. „Наслука“ за 2020 г. Цените остават непроменени, в сравнение с настояща година и са 50 лв. за вестника и 60 лв. за списанието за цяла година!