Честит празник, ловджийки!

М.с. Марияна Цвяткова е първият състезател жена от Габрово по лов­на стрелба в дисциплината „Трап”. Започва спортно-състезателната си кариера през 1981 г., а първото й репу­бликанско състезание е през 1983 г. в Асеновград, комплекс „40-те извора”. През 1985 г. печели първенството и за първи път става републикански шампион. От тогава досега тя е над 25 пъти републикански шампион, 3 пъти балкански шампион в дисципли­ната „Трап” и „Двоен трап“. Носител е на Купата на България много пъти. В историята й на състезател са участия и победи с националния от­бор на България в Бърно, Чехия, побе­дител е в кръг от световната купа в Букурещ и в световното първенство в Зул, Германия, няколко балкански първенства. През 1986 г. в Габрово е учреден клуб по ловна стрелба, в който Марияна води подготовката на ученици от средните училища и студенти от Техническия универси­тет – Габрово. Редовен участник е в състезанията в клуб „Витска елия”- гр. Плевен, където не пропуска да се класира на призовото място.

            НАЙ-ВКУСНАТА ЯБЪЛКА, КОЯТО СЪМ ЯЛА, Е ОТ СТАРИТЕ ЛОВЦИ

Марияна Цвяткова е 27-годишна, вече семейна с две деца, когато става ло­вец. „В онези години казва­ха, че е по-лесно да станеш партиен член, отколкото ловец. Колега на баща ми – бай Генчо Шумков, идваше често у дома. От приказка на приказка той започна да ми „пали чергата” да стана ло­вец. За да се науча първо да стрелям, се записах в курс по ловна стрелба към воен­ния завод „Импулс”. Водеше го колегата Веселин Стоев. Той ме покани за член на ЛРД-Кметовци. Събрание­то се проведе в един голям салон. Вътре 80 мъже, по­вечето възрастни, и аз на 27 години. Десятник първата година ми беше Иван Бон­чев. Той беше категоричен: „Аз с млади ловци и с жени не се занимавам!” Тогава бай Генчо Шумков ме взе­маше на лов с неговата дружинка Жълтеш. Първа­та година ловувах там. От ЛРД-Кметовци ме поканиха на лов на сърни. А аз тогава се страхувах, че ако гръмна сърна, ще се разплаче. Ако не биех, пък щях да се изло­жа и тогава съвсем нямаше да ме вземат при тях. Ре­ших, че да откажа – не ста­ва. Оставиха ме на една по­лянка. За късмет ми изскочи една сърна. Треперейки, гръмнах по нея и тя падна в едни къпини. Мислех, че няма да мога да преживея, ако я видя умираща. Да я оставя, пак не става. Ами да, ето защо не искат жени. Ядосах се. Набрах кураж, прицелих се втори път и гръмнах. В този момент сър­ната рипна от къпинака и хукна към баира. Кучето на Иван Бончев – ягдтериер­ката Мая, в момента на из­стрелите драсна подир сър­ната, аз пък хукнах напреко. На поста по-нагоре стоеше един дядо и рече: „Мариян­ке, няма да надбягаш сърна­та, върни се на мястото си.” Засрамих се и се върнах. На втората гонка право при мене излезе сръндак. Нямах друг избор – гръмнах му. Само че нали съм още мно­го млада, мислех, че щом е паднало животно, гонката трябва да спре. Развиках се на гоначите, после повиках бай Митьо от с. Харачери на пусията до мене. Той извади нож и приколи животното да не се мъчи. Когато гонката завърши, Иван Бончев ме похвали: „Е, добре, че беше ти днес да ни нахраниш!”, а аз бях много щастлива от комплимента и толкова раз­вълнувана. Така завърши първият ми лов с ЛРД-Кме­товци.“

В онова минало на ЛРД- Кметовци емблематични са бай Кольо, бащата на Димитър Екимов, предсе­дателя на дружинката сега, бай Ганчо, баща на Янко, бай Недю и др. Марияна си спомня и двете ловджийки в дружинката – Радка и Мар­гарита Лалева– Бъчито, коя­то всички познавали, защо­то карала из града мотор, и поправяла пишещи машини.

„Една история обаче, с пет от по-възрастните ловци, ми остана за цял живот. Тя ми е много скъпа. За сърни сме – общо шест човека. Няма да забравя красотата на онова слънце, на ония скалички и старците, насядали покрай мен. Типични ловци от едно време. Единият беше бай Митьо от Харачерите, а дру­гият бай Недю, на Николай Аянов баща му. Те си гово­реха за нещо, бръмкаха те­хни неща. Усещането беше прекрасно. Почиваме си, седнали на припек на скали­те, а те белят ябълки и ми подават по едно резенче. Те и до днес са най-вкусните, най-сладките ябълки, които съм яла. Дойде време да си тръгваме. Щях да карам и двамата старци с моята кола – малко полско фиатче с две врати. Както вървяхме надолу, вляво от къпина­ка изскочи сърна. Вдигнах пушката и сърната падна. После фиатчето едва събра багажа – раници, пушки… Отидохме у бай Ганчо. Ус­михнати и доволни, мъжете оправяха сърната.“

В онези години ЛРД-Кме­товци е била добре във всяко отношение, като е по­лучавала похвали по всички класации. Тя и днес се сла­ви като една от най-добрите в габровското сдружение. Председателят й тогава, Стефан Маринов, бил човек с много познания за лова, интересувал се от киноло­гия и гледал кучета. След него председателствува Иван Бончев, когото ловци­те наричали Войводата. Той също е голям ловец и с много познания, активен и до ден-днешен. „Но дружин­ката си намери майстора при Димитър Екимов. Той и екипът на това ръковод­ство направиха доста неща – подобрения и разширения на хижата, организационно колективът укрепна. Сега нещата в дружинката са до­бре. Жалко само, че няма много дивеч.“

През всичките години Ма­риянчето, както я наричат в дружинката, е била обект на много внимание и уважение, помощ, колегиалност и кава­лерство от страна на колеги­те. „Ако съм ги оставяла, и пушката, и раницата ми ще носят. Не съм го позволява­ла, защото съм се старала да бъда равностойна. Това, което най-много харесвам на лова, е, че тръгваш от единия край на гората до другия, за да се разставят постовете. Вървим и си приказваме за най-различ­ни неща. Това винаги ми е било страшно приятно. По­някога ми се струва, че това не са същите тези мъже, които са на масата. Просто в гората, вървейки, споде­ляйки си някакви техни или мои проблеми, разговорът е изпълнен с много топлота и приятелство. Това е, защото всеки от нас усеща природа­та по свой начин и понякога виждаш човека в съвсем друга светлина.“

За началото и за пътя й на израстване като състезател по ловна стрелба, тя разказ­ва: „Когато започнах да бия по някоя друга паничка, ме записаха в окръжното състе­зание по ловна стрелба, кое­то се провеждаше в Габрово. Имаше индивидуални класи­рания по „Трап” и „Скийт”, и по дружества. Състезанието беше събитие. Идваха хора от всякъде. На още по-голям интерес се радваше турни­рът „За купата на „Импулс”. Специално състезание пос­ветихме на 50-годишния юбилей на един от най-из­явените майстори по ловна стрелба в региона – Ильо Данков от Севлиево. Той ми е бил треньор, както и Генчо Шумков, който е най-големи­ят „виновник” да се развивам в ловната стрелба. По-късно на майсторска стрелба за­почна да ме учи Найден На­нев – Наньо от Павел баня, Бог да го прости. Благодаре­ние на него постигнах високо спортно майсторство. Цяло­то ми семейство беше амби­цирано да стана добър стре­лец. Татко беше казал, че ще си продаде колата, за да ми купи пушка. Подкрепяше ме и ловното дружество. През 1981 г. започнах да стре­лям, а през 1983 г. отидох за първи път на републиканско състезание в Асеновград. Всяко състезание е пълно с емоции. Аз стрелям в дисци­плината „Трап” и от 25 уда­рих само 2 панички. Дойде един човек, бай Иван Най­денов, майстор на спорта на „Трап” от Враца, и ми каза, че стрелям много добре, но грешката ми е, че не изчак­вам да видя паничката. На следващия ден с неговите корекции ударих 20 панички и в първата серия бих всич­ки останали жени. Класирах се трета. Година по-късно станах републикански шам­пион. Имало е доста тежки моменти. Крайният ми ре­зултат не се дължеше само на това, че имам талант. Влагах много труд и отговор­ност. Много съм стреляла и много съм учила. С годините съм си мислила, че е може­ло да си живея по-спокойно. А аз непременно трябваше да съм първа. Явно такъв човек съм. Искам да си свър­ша работата по най-добрия начин.“