Да осигурим максимално дълъг ход на примамката

Замятаме в средата на реката и след секунди примамката е потънала до зададената дълбочина, а плувката поема по течението, готова да отрази на мига всяко докосване до потенциалната храна. Колкото по-дълго трасе осигурим, толкова повече шансове има за кълване. Но в речни води, особено при забързано течение, това не е никак лесна работа. Още по-сложно става през студения сезон, когато влияят и други странични фактори като бръснещ вятър, заледяване, снеговалеж.
Риболовът на плувка в река предлага далеч по-голяма динамика, в сравнение с този на затворени водоеми. Речното течение променя скоростта си, дълбочината в различни участъци също се мени. Има и скрити дънни препятствия като камъни, скали, коренища от крайбрежни дървета, паднали клони или влачени листа. Това може да доведе до някои аварийни ремонти (при скъсана линия от непреодолима закачка). Но в хода на риболова се намира оптималното трасе на водене.

Рибата е привикнала да очаква храна, носена от течението,

а това налага да положим максимум усилия примамката да има естествено поведение във водата, да се движи със същата скорост и то в непосредствена близост до дъното, където атаката е най-вероятна.
Цялата тактика на речния риболов на плувка е базирана на това изискване – да осигурим възможно най-дълъг ход на стръвта в работно положение, което дава повече шансове за изява на рибата.
Това с особена сила се отнася за реки с умерено или откровено бързо течение. Представете си следната картина: Подготвили сме директен телескоп от средна дължина, да речем 6-метров, избрали сме място, където речното течение е забързано, а дълбочината е около метър. Замятаме, и докато тежестта свали стръвта до дъното, плувката само за секунди вече е изминала поне два-три метра. Имаме нормален ход още толкова и недостигът на влакно ни принуждава да спрем движението, а това означава наложително презамятане. Очевидно рибата ще трябва да побърза, за да се вмести с кълване в тези два-три метра нормален ход на стръвта. Да, но много често тя не бърза да поеме храната и затова се принуждаваме все повече и повече да удължаваме трасето.
При такъв риболов е

целесъобразно да се работи с макара и подходящ по дължина прът тип „болонеза“,

който позволява максимално ефективен контрол на линията по цялата облавяна територия.
Може да се пуска надолу по течението на 20-30 метра, че и повече, ако има добра видимост до плувката. За да се осигури такъв дълъг ход на примамката обаче няма как да се разчита само на дължината на пръта. Просто трябва да привикнем на работа с отворена макара, за да може течението безпрепятствено да изнизва нужното влакно, без да се смущава (забавя) движението на плувката и стръвта. Това от своя страна води до някои неудобства при нужда от засичане. По всяко време свободната ръка трябва да е готова да стопира изнизването на влакното (става с пръсти върху шпулата), защото ако разчитаме да я затворим и едва тогава да засичаме, ще се окаже безнадеждно късно. Първоначално за начинаещи рибари това ще се стори доста трудно упражнение, но се свиква. Практиката учи. Изнизването се подпомага от самото течение, стига шпулата да е добре напълнена с влакно. Издърпване с ръка не препоръчвам – нарушава се плавността на изнизване, а освен това губим концентрация. Ако дистанцията на отпускане стане голяма, най-вероятно

ще се наложи да включим в действие и пръта

– с промени на положението му спрямо водната повърхност. Как става това? Замятаме и изпъваме линията без да затваряме бигела на макарата, като държим пръта, да речем под 45 градуса. Плувката изтича надолу и с постепенно навеждане на пръта до хоризонтално положение, си осигуряваме нужното влакно. После издигаме пръта до вертикално положение, при което от макарата се изнизва нова порция влакно и продължаваме постепенно да го навеждаме. Процедурата се повтаря при изчерпване на запаса от свободно влакно. Цялото ни внимание е съсредоточено към плувката, която не трябва да се смущава от тези маневри и в същото време не бива да допускаме прекалено голям „корем” на линията, за да можем да засечем ефективно във всеки един момент. По този начин ще пускаме примамката на голяма дистанция, докато имаме видимост към плувката. Има обаче и други фактори, с които трябва да се съобразим

в стремежа да удължим максимално трасето

Първо, наличието на риболовци в близост надолу по течението. Така неминуемо ще навлизаме в техните коридори. Ако са привикнали да работят в синхрон, със замятане през линиите, не е проблем да се лови дори на доста населен от рибари бряг. Такова поведение е характерно за зимните излети по Марица, Струма, Искър, Янтра и въобще на реки, където рибата се концентрира в определени вирове и там се струпват десетки риболовци. Ако обаче колегата под нас е неопитен и не може да се справи в сложната обстановка, просто трябва да скъсим дистанцията на отпускане, за да не го смущаваме.
Вторият важен фактор е наличието на растителност в бреговата зона. Понеже плувката изтича далеч надолу, при събирането на линията тя ще се приближи доста до брега и ако водата е заляла крайбрежни храсти, съществува реален риск от закачане. Това донякъде се неутрализира с помощта на по-дълъг прът, чрез който по-лесно ще отдалечим плувката от опасните участъци.
При вадене на едра риба от голяма дистанция ще имаме някои проблеми, понеже тя всячески ще се стреми да се прикрие, а контролът в такива случаи се затруднява.
Може и да има пропуски – няма как всяка клъвнала риба да влезе в живарника. Но

важното е да има динамика,

следващата ще премине по верния път до кепа.
Както се вижда, работата с отворена макара на въдицата, за да се осигури дълъг ход по трасето, е трудна и изисква комплексни умения. Може да се каже, че това е висш пилотаж в плувкаджийския риболов. Но пък ефективността от такъв подход е безспорна. С тази доказала се във времето тактика може да се ловят всички речни риби, но си е класика в улова на скобари, а също и на кефали от „тежка категория“, каквито често вдигат адреналина на рибарите през зимата.
Който не е готов да поеме риска да работи в синхрон с няколко съседни колеги на вира, където видимо са се групирали рибни пасажи, да си търси усамотено местенце в друг район. Там никой няма да му пречи, но може да си гледа „мъртва плувка“ и цял ден…

Младен Добрев

Посетете нашата Фейсбук страница https://www.facebook.com/lovIribolovBulgaria/

https://www.facebook.com/lovIribolovBulgaria/