Едва ли ще се намери по-подходящ начин да опазим децата от негативното влияние на Улицата от това да ги запалим по риболова. Не е чак толкова трудно, особено ако това хоби се предава по наследство. Такава искра тлее във всяко детско съзнание, трябва само да му дадем шанс и да му помогнем при първите стъпки.
Как и къде да започнем обучението? Нека не бързаме с покупките. За първи допир до водоема може да се ползва подходяща (най- добре олекотена) бащина въдица За предпочитане е това да стане през топлата част от годината, по възможност на платен водоем (там поне ще има риба). Може и на някой свободен язовир, където обаче да се чуват добри риболовни новини.

Много е важно децата да не се разочароват при първия излет, в който хваща въдица. Ако се наложи да чака продължително време без да се случи нищо интересно, може да му доскучае, да захвърли пръчката и да си потърси друго занимание. Това е присъщо за децата – бързо менят настроение и интереси.
И така, въдицата е предварително окомплектована от таткото, набавена е и разнообразна стръв (най-малкото бели и торни червеи).
Шоуто може да започне

Ще ловим на плувка и ще търсим най-достъпните рибки. Не е важно да са едри, по-важното е да са активни, да топят плувката, а малкият рибар да трупа самочувствие. Е, ако се случи да хване и нещо по-едро, още по-добре. Може да му помогнем, но не бива да му отнемаме шанса да усети силата на рибата отсреща. Дори един 200-300-грамов костур ще го пораздруса достатъчно, за да пресъздава многократно в мислите и сънищата си тази велика победа. Иначе най- вероятни клиенти ще бъдат уклейки, бабушки или каракудки. Ако ги няма, може дори и с недолюбваните слънчеви рибки да се почне. Важното е да трупа актив ида влиза по нещо в живарника.
В хода на риболова съвместно ще коригираме грешните движения (без тях няма как да мине), ще поощрим малкия рибар при всяко добро замятане, ще го аплодираме при хваната риба. В никакъв случай не бива да хокаме детето за каквито и да било неточности или пропуски. Та то едва сега навлиза в тази толкова сложна материя. Тепърва ще усвоява тънкости и чалъми. На първия излет най-важно е да се запали искрата.

Ако всичко е благополучно и след риболова занесете у дома рибки колкото за един тиган, едва ли ще има по- щастлив човек от малкия рибар – да осигури вечерята на семейството. И ако същата вечер хлапето упорито настоява да уточните датата на следващия риболов – спете спокойно, мисията е завършила с успех.
Тогава вече може да помислите и за подходящо риболовно оборудване по хубав повод – рожден или имен ден. Ако са далеч във времето, просто заведете детето в кварталния магазин да си избере (с ваша помощ, разбира се) прът и макара, да си окомплектова въдица, пък останалите аксесоари ще се набавят поетапно. Важното е да има собствена въдица. Това му носи увереност и самочувствие.
Няма строго определена детска възраст за приемане в семейството на риболовците. Може и да е още съвсем малък, може и по-късно, като ученик. Ако учението нещо не върви, страстта към риболова ще е допълнителен стимул да се коригират нещата в училище. За отличен успех наградата може да е риболов през уикенда. А ако децата в семейството са две или повече – нека има въдици за всички. Тогава вече и конкуренцията между тях ще бъде полезна.
Емил СТОЙЧЕВ