Факт е, че от години голяма част от дружините в Североизточна България поддържат дивечови ниви, които, носят допълнително храна, помагат, много за подхранването на дивите животни. Ловците са убедени, че само по този начин имат възможност да осигуряват по-големи допълнителни количества фуражи за есенно-зимния период. Това е от голямо значение за задържането на дивите животни в ловищата си. Една част от реколтата от засетите площи се прибира и съхранява в складовете за трудното зимно време, а на много места посевите се оставят до късно, където се завърта дивечът, за да намери храната си. Миналата година на Североизток имаше голяма суша от липсата на сняг през зимата и цяло лято и есента не падна дъжд, културите дадоха по-малко добиви, но това не сломи ентусиазма на ловците, които и сега тръгнаха много смело да обработват и засяват дивечовите ниви. Радостното е това, че пшениците зеленеят много добре от влагата и от пролетното затопляне, навреме са изорани и подготвени площите, върху които започва и пролетната сеитба на фуражните култури. Дружинките са доволни, че има и земеделски производители в районите, които са ловци и те помагат много за сеитбата на площите.
Дивечовите ниви – Сей, ловецо, сега му е времето
Георги Йорданов, председател на ЛРД-Коларци от района на ЛРС-Тервел: „Като поех навремето дружинката, дивечовите ниви бяха само 15 дка, но с времето те се увеличиха и сега разполагаме със 130 дка. Това е от голямо значение, уверили сме се през годините, защото имаме възможност да си осигуряваме големи количества фуражи, дори и сега имаме на склад доста царевица и пшеница. Мога да кажа, че всяка година събираме по около 28 тона зърно и сено за животните. През есента засяхме 50 дка пшеница, която се развива много добре, дори вече я подхранваме с тор и очакваме добър добив. Засели сме и 60 дка с люцерна, която събираме и подготвяме бали за благородните елени и сърните, чиято популация значително нарасна, както и за дивите зайци. Останалите площи около 20-ина декара подготвяме и върху тях ще отглеждаме царевица.“
Камен Кирилов, председател на ЛРД-Тутраканци – Чайка, от района на ЛРС- Провадия: „От години се ангажираме с обработката на дивичовите ниви, засяваме ги и от тях добиваме реколта, която използваме за целогодишното подхранване на дивите животни. Миналата година обаче продукцията беше малко, дори някои от земите, които бяха засети, разорахме, тъй като продължителното засушаване в нашия край се отрази пагубно. Имаме две ниви по около 20- ина декара, които сме засели с жито. Благодарение на влагата през есенно-зимния период и топлината през пролетта посевите са много добри, дано да не дойде пак засушаването. Още на 10-ина декара в районите на селата Чайка и Тутраканци също отглеждаме пшеница. За тази пролет смятаме да засеем с царевица също 20-ина декара, една част от реколтата прибираме в склада, с която зареждаме хранилките, а другата оставяме до късно на корените за животните. Царевичното зърно използваме за фазаните и яребиците, които се завъдиха доста след разселване, увеличиха се и сърните в нашите ловища, за които се грижим също много добре.“
Георги Михайлов, председател на ЛРД – Голям извор, която е част от ЛРС „Сокол“ в град Разград: „Разполагаме с две дивечови ниви – едната е 8 дка и другата е 3,5 декара в края на гората. Отглеждаме върху тях пшеница и царевица, част от продукцията прибираме, за да я ползваме през зимата. Работим с традицията както е било в миналото и сме го запомнили от старите ловци – при прибирането на реколтата берем по три кочана и два оставяме на корените в реда. Така миналата есен набрахме 35 чувала царевица въпреки продължителното засушаване. В самото село Голям извор имаме два декара, които сме засяли с люцерна, която се развива много добре и от нея добиваме храна за дивите си животни. Ловците се грижат много добре, което е много хубаво, за да не гладува дивечът в трудните зимни дни, които изпитваме в Лудогорието“.
Сашо Архонов, председател на ЛРД – Дивдядово, част от ЛРС в Шумен: „От три години разполагаме с дивечова нива, която е в гората край населеното място. Тя е на площ от 15 декара и е засята с люцерна. Миналата година, която беше много тежка заради дългото засушаване, направихме само един откос, а след това оставихме постоянно насаждението за благородните елени и останалите диви животни в района. Тази година е по – добра и се надяваме на повече дъждове, което ще донесе и по – големи добиви, отново ще оставим всичко на полезния дивеч, който да намира храната си в нея“.
Георги НИКОВ