В началото на юли в Добрич се състоя среща с проф. Светла Бъчварова, заместник–председател на парламентарната комисия по земеделие и храни в 43-то Народното събрание. Тя бе по инициатива на Ловно-рибарско дружество-Добрич и неговия председател Илия Михайлов, член на УС на НЛРС СЛРБ. Участваха и представители на ловно-рибарските сдружения от Добричка област.
Проф. Бъчварова запозна с промените в Закона за лова и опазването на дивеча, които са приети на първото четене в Парламента. В процеса на дискусията, един от първите коментирани въпроси бе свързан със задължителното назначаване на двама ловни надзиратели на трудов договор в сдруженията, независимо от броя на ловците в тях – 200, 500, 1000 и т.н.
Имаше остра реакция от малките сдружения в Добричка област – напълно основателна, защото дори 100 процента от такса стопанисване да остават при тях, те трудно биха издържали финансово. Става дума за фонд работна заплата, осигуровки, облекла, транспортни разходи, с натрупване става една сериозна сума някъде в порядъка между 10-12 хил. лева.
В тази посока предложението им бе единият от надзирателите да бъде на 4-часов работен ден, но надделя мнението, че най-удачният вариант е да се назначат централно надзиратели с големи правомощия, разпределени примерно към РДГ или на някакъв друг принцип, но да са с една стабилна заплата, облекло, отличителни знаци и пак казвам с големи правомощия.
С това определено считаме, че ще се ограничи до голяма степен бракониерството, което е един от най-сериозните проблеми не само при нас, но и в страната като цяло. От друга страна, когато охраната е „отвън“, респектът ще бъде много по-голям.
Коментарите на срещата бяха насочени и към химизацията в селскостопанското производство в Златна Добруджа. В момента, непосредствено след жътвата, се оре, нарушават се местообитанията на дребния дивеч. Този процес трудно може да се спре, но химизацията и използването на препарати в земеделието води до изключително негативно влияние по отношение на популацията на дивеча.
Другият въпрос, който изключително отговорно бе поставен,е свързан с времетраенето на лова на отделните видове дивеч. Сериозно дискутирана тема, особено в частта ловуване на водоплаващ дивеч, който е любим за ловците от сдруженията от Добричка област. При нас има чудесни условия за това в района на Шабленското и Дуранкулашкото езера, но предвид променените вече климатични условия сега действащите срокове не са най-удачните за лов на този вид дивеч.
Конкретното предложение на всички присъстващи бе да се удължи срокът на ловуване до края на м.февруари, като за сметка на това същият започне с месец по-късно, т.е. от ноември. Като пример – последните няколко години подходящи условия за лов на водоплаващ дивеч е имало по веднъж или най-много два пъти, предвид топлото време, особено през октомври.
Изричната забрана на ловуването в дните на избори за народни представители, президент, местни избори, референдуми, избори за членове на Европейския парламент и т.н., предвидена с нов член в закона, също смущава ловците. Не, че до сега в дните на избори се е ловувало. Но притесненията идват най-вече от това, че когато те са фиксирани в закона, това може да доведе до намаляване броя на излетите, които и без това са недостатъчни, за което стана вече дума.
Не беше отминат и въпроса със съществуването на две национални ловно-рибарски организации. Това също вълнува нашите ловци, които питат – кога най-сетне този въпрос ще намери място в закона, така както е в Европа.
И не на последно място – внимание беше отделено и на десетките изменения и допълнения на Закона за лова и опазване на дивеча, настъпили от 2000-та година насам.
Крайно време е, мислят добруджанските ловци, да се изработи изцяло нов Закон за лова и опазване на дивеча. Да се проведе едно на широка основа обсъждане, като се тръгне от долу на горе. Да се вземе под внимание мнението на обикновения ловец, на дружините, сдруженията и се стигне до национално ниво, сподели в заключение Илия Михайлов.
Изказана бе благодарност от всички присъстващи на проф. Светла Бъчварова, за това, че намери време да е сред добруджанските ловци, поемайки ангажимента да постави нашите въпроси пред законодателния орган.
Георги Ников, Добрич