140 години организирано ловно движение
Търсене
Close this search box.
НЛРС "Съюз на ловците и риболовците в България" 140 години организирано ловно движение
Търсене
Close this search box.

Доц. д-р Христо Михайлов: Идва моментът, в който да влезем в крак с времето

михайлов планиране

Пред участниците в научно- практическата конференция „Стопанисване на благород­ния елен на територията на Северноцентралното дър­жавно предприятие“ доц. д-р Христо Михайлов, ръко­водител на катедра „Ловно стопанство“ към ЛТУ-София, аргументирано сподели виж­дането си за неотложни про­мени в нормативната база за въвеждането у нас на адап­тивно планиране на ползва­нето при благородния елен и другите видове дивеч.

„Благородният елен е ви­зитка и гордост на ловното стопанство в България. Очак­вам днес да излезем с общи позиции, които да достигнат до по-горните етажи на из­пълнителната власт и до министъра на земеделието, храните и горите, защото той повече от 140 години е и ще бъде първият ловец на Репу­бликата, съгласно традициите в българското ловно законо­дателство – отбеляза доц. д-р Михайлов. – Адаптивност означава положително, управляемо, контролирано развитие в преследването на определе­ни цели спрямо конкретните условия. Като професионали­сти, специалисти и учени, ние вече 5-6 години правим плав­ния преход към концепциите в планирането на ловното сто­панство, а именно необходи­мостта да имаме управляемо и положително развитие на популацията на благородния елен. Много дълги години стъпваме върху традициите на ловното стопанство, но е необходимо да се адаптира­ме като експерти и управлен­ци, тъй като консервативният подход в планирането на ползването и стопанисването трябва да бъде осъвременя­ван. Ако отворим Наредба 18, ще видим, че ние все още в много от критериите и показа­телите на планирането стоим 30-40-50 години назад. Идва моментът, в който да влезем в крак с времето. Ето пример за необходимост от адаптив­но планиране. С повечето от вас в залата сме коментирали официално и неофициално влошената структура на бла­городния елен по регионите, необходимостта да урегули­раме половото съотношение, да изградим по-добрата въз­растова структура, което е предпоставка за по-високото ползване. Успяхме ли през последните 20-30 години да приведем половото съотно­шение на благородния елен към това, което ние желаем? Не, защото до голяма степен сме стъпили върху тези кон­сервативни подходи при пла­нирането на ползването.

При друг вид дивеч, който е не по-малко важен – дивата свиня, продължаваме плани­рането с прираст, вариращ между 80% и достигащ мак­симум до 120% при полово съотношение 1:2. – категоричен е доц. д-р Михайлов. – Някой от вас вярва ли, че максимални­ят прираст на свинята днес в България може да достигне само 120% спрямо пролетния запас? Немците вече 5 години отчитат между 250 и 300% при­раст, Средна Европа – между 220 и 250%, а ние, стъпвайки върху този консервативен подход, продължаваме в лов­ностопанското планиране да работим по този начин. Нищо страшно няма, когато говорим за промяна в нормативната база, когато трябва да про­меним закона, за да бъдем в крак с времето. Планирането е инструмент във воденето на всяка политика, в частност и на ловната. Но за да говорим за резултати от него, трябва да имаме ясни цели. Първата и най-важна задача при пла­нирането е да имаме постижи­ми цели в различен времеви хоризонт – дългосрочен или краткосрочен. При планира­нето и особено при адаптив­ното ние трябва ежегодно да отчитаме променящите се ус­ловия на средата, отделните елементи, факторите, които подлежат на анализ и тези, които обуславят прогнозата в развитието на популациите спрямо елементите на обкръ­жаващата среда. Така че вече закъсняваме да осъвреме­ним концептуално подхода в планирането на ловностопан­ската дейност, а оттук и съот­ветните политики и практики, за да постигнем резултатите, които са ни необходими. Днес в основата на всичко това стои обективното позитивно планиране.“

РЕКЛАМА

Facebook
Twitter
LinkedIn

Сходни публикации

Реклама

ЛОГО - СЛРБ