Пред участниците в научно- практическата конференция „Стопанисване на благородния елен на територията на Северноцентралното държавно предприятие“ доц. д-р Христо Михайлов, ръководител на катедра „Ловно стопанство“ към ЛТУ-София, аргументирано сподели виждането си за неотложни промени в нормативната база за въвеждането у нас на адаптивно планиране на ползването при благородния елен и другите видове дивеч.
„Благородният елен е визитка и гордост на ловното стопанство в България. Очаквам днес да излезем с общи позиции, които да достигнат до по-горните етажи на изпълнителната власт и до министъра на земеделието, храните и горите, защото той повече от 140 години е и ще бъде първият ловец на Републиката, съгласно традициите в българското ловно законодателство – отбеляза доц. д-р Михайлов. – Адаптивност означава положително, управляемо, контролирано развитие в преследването на определени цели спрямо конкретните условия. Като професионалисти, специалисти и учени, ние вече 5-6 години правим плавния преход към концепциите в планирането на ловното стопанство, а именно необходимостта да имаме управляемо и положително развитие на популацията на благородния елен. Много дълги години стъпваме върху традициите на ловното стопанство, но е необходимо да се адаптираме като експерти и управленци, тъй като консервативният подход в планирането на ползването и стопанисването трябва да бъде осъвременяван. Ако отворим Наредба 18, ще видим, че ние все още в много от критериите и показателите на планирането стоим 30-40-50 години назад. Идва моментът, в който да влезем в крак с времето. Ето пример за необходимост от адаптивно планиране. С повечето от вас в залата сме коментирали официално и неофициално влошената структура на благородния елен по регионите, необходимостта да урегулираме половото съотношение, да изградим по-добрата възрастова структура, което е предпоставка за по-високото ползване. Успяхме ли през последните 20-30 години да приведем половото съотношение на благородния елен към това, което ние желаем? Не, защото до голяма степен сме стъпили върху тези консервативни подходи при планирането на ползването.
При друг вид дивеч, който е не по-малко важен – дивата свиня, продължаваме планирането с прираст, вариращ между 80% и достигащ максимум до 120% при полово съотношение 1:2. – категоричен е доц. д-р Михайлов. – Някой от вас вярва ли, че максималният прираст на свинята днес в България може да достигне само 120% спрямо пролетния запас? Немците вече 5 години отчитат между 250 и 300% прираст, Средна Европа – между 220 и 250%, а ние, стъпвайки върху този консервативен подход, продължаваме в ловностопанското планиране да работим по този начин. Нищо страшно няма, когато говорим за промяна в нормативната база, когато трябва да променим закона, за да бъдем в крак с времето. Планирането е инструмент във воденето на всяка политика, в частност и на ловната. Но за да говорим за резултати от него, трябва да имаме ясни цели. Първата и най-важна задача при планирането е да имаме постижими цели в различен времеви хоризонт – дългосрочен или краткосрочен. При планирането и особено при адаптивното ние трябва ежегодно да отчитаме променящите се условия на средата, отделните елементи, факторите, които подлежат на анализ и тези, които обуславят прогнозата в развитието на популациите спрямо елементите на обкръжаващата среда. Така че вече закъсняваме да осъвременим концептуално подхода в планирането на ловностопанската дейност, а оттук и съответните политики и практики, за да постигнем резултатите, които са ни необходими. Днес в основата на всичко това стои обективното позитивно планиране.“