„Бива!“ – отговори Иван Иванов–Швейка, който дълги години бе председател на дружинката, която към ЛРС-Ботевград. – В началото излизахме 5-6-7 човека на лов, отстрелвахме по 10-15-на пъдпъдъка и толкоз. Друг лов не сме правили. Пъдпъдъкът е местна популация, който цяло лято ни пъдпъдъчи. Правихме лов в две-три стърнища. Момчетата стреляха и по някой друг гривяк. Толкова за лова. Друго няма. Доволни сме, че се видяхме, половувахме и се наприказвахме“ – каза именитият ловец.
През ранната пролет дружинката вдигна голям, просторен, по европейски стандарти волиер, където отглежда фазаните, получени по програмата на НЛРС–СЛРБ.
Благодарение на него, след преминаване на етапа за доотглеждане, 40 фазана вече са пуснати в ловностопанския район на дружинката. В резултат на това, а и на грижите, които ловците полагат – хранилките са заредени с концентриран фураж, като се очаква тази зима те да направят 1-2 ловни излета на фазан, какъвто успяха да постигнат преди няколко години.
„Чакаме свинския лов, но и там надеждата не е голяма. Прасета няма. След АЧС популацията вече трета година е все слаба. Няма не само при нас, но и при колегите наоколо. Диви свине няма, няма и откъде да дойдат“ – каза Иван Иванов.
Ловците от дружинката не споделят амбициите да се връщат след лов у дома с пълна торба. Важното е да се поддържа другарството и приятелството. Каквито и да са перспективите, дружинката ще си спази традицията, ще открие сезона с ритуалите, с които всяка година дават старт на груповия лов на дивя свиня.
Мариана Мандичева