Пъдпъдъкът в Гостилица, това голямо и известно с уникалната си битност и диалект предбалканско дряновско село, днес наистина не носи чак такива радости, но пък да се каже, че го няма хич, не е редно. Както се получи на практика. Пъдпъдък имаше достатъчно не само за проверка на стрелковата готовност, но донесе много ловни слуки и емоции и при това доста пернати прелетяха през пукотевицата и си заминаха по живо и по здраво. Околността проехтя от гърмежите на ловците от ЛРД-Гостилица, член на дряновското сдружение, сред които бе и Валентин Марчевски, който за поредна година идва от Германия, за да открие ловния сезон тук. След две седмици – обратно. Така прави всяка година, идва си и за груповия лов на дива свиня, като съчетава това с почивните дни за Коледа. Той наследява баща си, дядо си, прадядо си Съби в лова и подчертава, че по бащина линия всичките са били ловци. И естествено, и той, откакто се помни все e в гората, а ловът е в кръвта му. „Макар че ловувам и в Германия, връщам се, защото тук се чувствам човек. Там ловът не е като нашия” – каза Валентин.
Ловът на прелетен дивеч започна в прекрасния блок на „Дражин ниви“ в омекотеното от росата стърнище, потънало в ароматни нацъфтели треви, където търсачите – дратхаарът Ахил на Стефан Марев и курцхаарът Ричи на Димитър Христов, царуваха, следвайки миризмите на пъдпъдък. И емоциите се получиха. Димитър подканяше Ричи с „Дай!”, а от другия край Стефан командваше: „Апорт!”. Сефтето направи Ганчо Шанов. Ловът се разгорещи по средата на блока, следвайки низината към „Кацковка“ – известно голямо дере, което се е наложило като ориентир за местните хора. От различни краища по редичката се чуваха бъзици, като „Отключи пушката!”, „Храни” – казано на гостиловски диалект „Рани”, „Вземи патрони, дето гърмят”. „Гавраджии” – отвръщаше заради всички Стефан Марев, който е председател на дружинката. След около час и нещо – надолу и нагоре претърсване на „Дражин ниви“, ловците се събраха и поръчаха кутия патрони на Иван Банов, който тръгна за Дряново. После поеха към „Орешака“ – местност под „Урушката“, най-горе на селото. Спряха отново на площада, за да охладят с по едно студено безалкохолно или с кафе. Тук се появи най-възрастният ловец Никола Косев Белчев – Джурата и набързо разказа за своя дядо, известен като Мечкаря. Името му е Ганьо Тотев Лазаров – Джурата. Той бил ловец и през 1937 г. убива мечка-стръвница в с. Дорково над Велинград, където работел с група гостиловски дюлгери. След като се чуло, че мечката прави пакости на селото, кметът се обърнал за помощ, а дядо му организирал гонката под формата на конска подкова и оставил ловците в тясната й част. Появила се мечката и започнала да се търкаля в дерето. Щом се надигнала от локвата, той я убил. За награда кметът му подарил пушка „Централа“ с бум-бум патрони.
Разбираме се с Джурата, че ще се видим по обед на най- новата придобивка – навеса до поредната чешма, която ловците възстановяват. Там гощавката ще бъде с печено прасенце във фурна, което един от ярките ловци в дружинката Пенчо Трънков от сутринта приготвя у дома.
После поехме към „Орешака“. В малката нива на баира, заградена от едри слънчогледови насаждения, също имаше „пукотевица” с резултати. Там Стефан Марев ми посочи в далечината насреща местността „Узуновите“, където се намират навесът, чешмата и малкото язовирче, които дружинката правят с доброволен труд и най-вече благодарение на колегите спонсори, където ни очакваше другарският обед. Освен това, там дружинката, има две хранилки – едната автоматична, а другата класическа – бойлер, които поддържат целогодишно заедно с останалите, разположени в други части на ловностопанския район.