В Словакия функционира единственото в света училище с включен предмет в официалната си програма по соколарство. Намира се в Щявницке Бане – село в Карпатите с население малко над 800 души, доскоро известно главно с това, че е родно място на Максимилиан Хел, свещеник-йезуит и астроном от 18 век, открил точното разстояние от Слънцето до Земята. Историята на училището е не по-малко интересна.
То се славело като най-лошото в околността и било нарочено за закриване.
Ситуацията изглеждала безнадеждна.
И – О, Еврика! Често в такива моменти се намират хора с визия, които да намерят път напред.
Такъв е и соколарят Павел Михал, днес директор на училището. Той е от онази особена категория хора, който обичат природата и искат да създават у децата отношение към нея. Воден е от идеята, че соколарството е не просто стара ловна традиция, но и обучение как да отглеждаш и да се грижиш за тези хищни птици.
Днес в училището специализираното обучение върви наред с основната образователна програма и то е желано място за деца от цяла Словакия.
Когато говорим за соколарство, това е общото традиционно понятие за лов с хищни птици. В училището обаче има забележително видово разнообразие не само от редки соколи, но и от орли, сови и всякакви видове от техните семейства. Учениците се обучават и едновременно с това реално участват в грижите за тяхната репродукция.
Заниманията ангажират децата и през лятото, защото това е целогодишен процес. Стига се и до нещо невиждано – градски деца да идват да учат в селското училище, а не селски деца да пътуват до градското.
В свое интервю директорът Михал споделя, че по-голямата част от 190-те ученици идват от други населени места и всеки ден пътуват до селото заради училището. А десетина семейства дори са се преселили в Щявницке Бане, за да могат децата им по-лесно да го посещават.
Училището привлича и външни посетители, които се включват в различни събития, като по този начин се осигурява допълнително финансиране. През лятото е отворено за туристи и гости и така допринася за развитието на местния туризъм.
Използват се и всички възможни европейски програми за финансово подпомагане.
Така едно бивше западнало селско школо днес дърпа цялото село напред. Любопитен е случаят с австралийски младеж, току-що навършил 18 години, който чул за училището в словашкото село и дошъл да научи нещо за соколарството. Днес той е учител по английски в Щявницке Бане и пее в училищния хор.
В селото днес функционира едно истинско „зелено училище“, но не само за една седмица през пролетната ваканция, а целогодишно. Край училищната сграда е изграден „зелен” ландшафт, който се напоява от специална система чрез събиране на дъждовна вода. Така има не само зелени площи, но и малки езера.
В двора е разположен манеж, където децата се учат на общуване с коне и на езда. Забележете, и това не е всичко. Изграден е дендрариум, където се отглеждат папагали и дори алигатор. Идеята е ясна – децата да виждат и да не забравят за глобалното биоразнообразие.
По думите на един от преподавателите ловната практика със соколи е забележителна. Причината е, че тези хищни птици са не просто сред най-бързите и развиват скорост на спускане от над 400 километра в час, но постигат чудесен синхрон с ловното куче.
У нас ловът със соколи не е разрешен. Соколите в природата не се интересуват от тази забрана. Интересно е това, че подобни птици, отглеждани от соколари, надхвърлят почти три пъти възрастта на събратята си в естествена среда. Интензивното земеделие е една от причините за трудното опазване на тези забележителни пернати хищници.
Ладислав Цветков