ЕК решава бъдещето на гургулицата като ловен обект

На 23 юни Европейската комисия свика подготвителна работна среща, която се състоя чрез видеовръзка и в която взеха участие представители на властите от държавите-членки, които са заинтересовани страни по отношение  застрашената популация на гургулицата. За България това е МОСВ.

Ловът на гургулици, традиционен и основен за нашата страна през лятото, е под заплаха. В последните няколко години текат сериозни дискусии в Европа за опазването на вида. Идният ловен сезон може да се окаже последния, в който българските ловци ловуват свободно на този вид дивеч, както са правили досега. Тази година те няма да бъдат засегнати от каквито и да било ограничения в това отношение. Вероятността обаче, ловът да попадне под ре­стрикции и дори под забрана в съвсем близко бъдеще рас­те главоломно. Защо?

Идеята на срещата бе да се информират участници­те в нея за разработването в момента на научно обо­снован и финансиран от ЕК модел на устойчиво ползва­не на гургулицата, който да включва системен мониторинг на вида, определяне на квоти и плаващи ловни сезо­ни на национално и междуна­родно ниво, което да засяга миграционните пътища на гургулицата, в случая – Цен­трално-източния. Предвари­телният дебат осведоми за­интересованите страни какви са принципите при изготвяне и какви са резултатите досе­га за Западния миграционен път.

Становището, което бе изразено на това подготви­телно обсъждане, засегна сериозния проблем от лип­са на данни, които влияят върху успешното разработване на въпросния модел, за страни като България.

Според ЕК страната ни не разполага с обективни данни от мониторинг на гургулица­та, защото тя (както и други държави-членки, попадащи в Източния миграционен път на птицата) не подава такива или ако го прави, то сведени­ята са стари. Това, с което разполагат ангажираните с опазването популацията на гургулицата лица, са кон­кретен брой на гнездящите двойки птици по Централно-източния миграционен път и данни от ползването на вида за последните 12 години от всяка държава-членка. Тези данни постъпват от задъл­жителното докладване, кое­то страните-членки правят по чл. 12 от Директивата за птиците. Върху известната информационна база се пра­ви съпоставка между броя на гнездящите двойки гургулици и броя на ползваните птици и резултатът от нея дава въз­можност на ЕК да излезе с аргументи, че ловците от държавите по Източния миграционен път извършват прекалено голямо ползване. Комисията посочи България и Гърция като най- негативен пример в това от­ношение.

Макар по Централ­но-източния миграционен път да не са налични данни за такъв сериозен спад на популацията на гургулици, какъвто се среща в Западния миграционен път, ЕК твърди, че въпреки това наши­ят индекс (съотношението между броя на гнездящите двойки и ползването на птиците) е по-лош от този на За­падния път и в даден момент това неустойчиво ползване може да се отрази изключи­телно негативно върху попу­лацията на вида.

Решение на Съда на ЕС: Строгата защита на дивите животни се простира и извън местообитанията им

В близките седмици до държавите-членки, нами­ращи се в обхвата на Централно-източния миграцио­нен път, ще бъде пратен въпросник, който цели съби­рането на необходимата за ЕК информация от актуална, надеждна база данни, която да замести досега съществуващата.

Тя е необходима, за да се изготви в рамките на близките няколко месеца официален, научно­обоснован популационен мо­дел за Централно-източния миграционен път, който да послужи за база на послед­ващо изготвяне на устойчив модел за ползване на вида.

Предстои провеждането на две работни срещи, които ще окажат съществено вли­яние върху окончателния резултат в дискусиите за драстичния спад на попула­цията на гургулицата – през ноември тази година в Мал­та и през февруари 2021 г. – най-вероятно в Гърция. На втората среща ЕК ще даде препоръките си за начина, по който държавите-членки трябва да управляват гур­гулицата в периода, в който ще се разработва устойчи­вият модел на ползване на птицата. Най-вероятно тези препоръки ще бъдат налага­не на мораториум или други ограничителни мерки върху ловуването на гургулицата.