Европейската комисия завежда дело срещу България пред Съда на ЕС поради неизпълнението на страната на задължението за опазване на уникалните местообитания и на важни видове птици в Рила планина.
Българските власти не са разширили зоната, определена като специална защитена зона, за да се защитят адекватно застрашените видове диви птици.
Рила планина — най-високата в България и на Балканския полуостров, е сред най-ценните площи в България и в ЕС по отношение на опазването на 20 уязвими вида птици.
Към момента България е класифицирала правилно 72 % от зоната като специална защитена. По този начин обаче не са обхванати важни части от местообитанията на 17 застрашени вида птици – застрашени са пернатоногата кукумявка (Aegolius funereus) и врабчовата кукумявка (Glaucidium passerinum), както и белогърбия кълвач (Dendrocopos leucotos), трипръстия кълвач (Picoudes tridactilus), лещарката (Bonasa bonasia) и черния кълвач (Dryocopus martius).
Въпреки мотивираното становище на Комисията, отправено през октомври 2014 г., относно нуждата да се разшири обхватът на защитените зони и да се включат зоните в Рила планина, България не е изпълнила това свое задължение. Поради това Комисията сезира Съда на ЕС по този въпрос.
МОСВ отговори на обвиненията: Прилагаме научен подход
Определянето на териториите като защитени зони от мрежата Натура 2000 се основава единствено на научни данни.
Предложенията за определяне на зоните се разглеждат от Националния съвет за биологично разнообразие (НСБР) – консултативен орган към министъра на околната среда и водите, в чийто състав са представители на научни и академични институти, заинтересованите министерства и ведомства, и неправителствени природозащитни организации.
На проведеното на 1 септември 2006 г. заседание, НСБР взема решение да предложи на министъра на околната среда и водите да внесе в Министерския съвет списък на защитени зони от мрежата Натура 2000, сред които е и защитена зона „Рила”.
Списъкът на защитените зони с техния териториален обхват е приет от Министерския съвет през 2007 г.
За да отговори на наказателната процедура, през 2011 г. България допълни списъка на защитените зони с нова защитена зона „Рилски манастир” за опазване на дивите птици в границите на ОВМ „Рила”. По този начин 72% от територията на ОВМ беше включена в границите на защитените зони.
За това е уведомена ЕК, която продължи да настоява цялата територия на ОВМ да бъде определена като защитена зона, въпреки че в разменената многократно кореспонденция през годините страната ни защитаваше обоснована позиция за достатъчност на екологичната мрежа.
През март т. г. НСБР разгледа предложение на неправителствена организация за определяне на нова защитена зона в ниската част на Рила. В рамките на процедурата бяха внесени аргументирани с научни данни становища от различни институции, научни организации и кметовете на засегнатите общини.
В следствие на проведените обсъждания НСБР взе решение, да отложи разглеждането на документацията за новопредложената защитена зона „Рила-буфер“ за опазване на дивите птици, за извършване на допълнителни проучвания.
Те трябва да бъдат възложени на експерти, които не са участвали в изготвянето на предложението, както и на участвали в подготовката на представените за заседанието становища.
Допълнителните проучвания трябва да бъдат извършени в срок до 2 години.
Мрежата Натура 2000 обхваща близо 35% от територията на България, като са обявени 119 защитени зони за птиците и 234 защитени зони за опазване на природни местообитания.