Скорошното решение на Европейската комисия да започне процедура за нарушение срещу Малта и да сезира Европейския съд за регионални ловни практики във Франция предизвика вълна от недоволство сред ловната общност в Европа. Тези действия на ЕК се окачествяват като поредната пресилена интервенция, която дискриминира селските общности, без реално да допринася за опазването на биоразнообразието.
Въпросните регионални ловни практики са дълбоко вкоренени в културното наследство и се регулират съгласно Директивата за птиците. Традиционното използване на мрежи за капани е селективно, като само малък брой птици биват улавяни. Този метод е стриктно контролиран, за да се гарантира, че не представлява заплаха за биоразнообразието.
Процедурата за нарушение срещу Малта е стартирана заради изследователския проект за чинки, който беше преструктуриран, за да се съобрази с предходно решение на съда. Случаят с Франция се отнася до традиционния регионален улов на гривяк – вид, чиято численост се увеличава в цяла Европа. Броят на екземплярите, улавяни чрез този метод, е изключително малък.
„Последните действия на ЕК са ясен пример за свръхрегулация. Те представляват буквално тълкуване на Директивата за птиците и не отчитат културната стойност на тези практики“, заяви Лауренс Худемейкър, президент на Федерацията на европейските асоциации за лов и опазване на дивата природа (FACE). „Регионалните ловни практики са част от селската идентичност на Европа и не застрашават дивите популации. Призоваваме към по-рационален подход, вместо да се криминализират местните общности, които в продължение на поколения са упражнявали тези дейности по отговорен начин.“
Действията на ЕК се разглеждат като подкопаващи европейските традиции, местните знания и самата същност на селските общности. Подобни инициативи могат да отблъснат онези, които са съхранили тези практики в продължение на векове, без реално да допринесат за опазването на биоразнообразието.
FACE призовава ЕК да спазва принципите на пропорционалност при вземането на решения, свързани с регионалните ловни дейности. Европейските ловни и селски общности заслужават справедливо отношение и признание за своя принос към биоразнообразието, а не съдебни процедури, които не отчитат реалните условия на терен.