За конфликта “Дивото” съобщи на 23 юли – вижте http://divoto.bg/ek-se-sdi-blgaria-za-zastraseni-vidove-ptici
Кой ще понесе отговорност за заведеното дело срещу България в Съда на Европейския съюз заради неосигуряване на защитени зони за дивите птици в Рила?
Този въпрос задава Коалицията от неправителствени организации и граждански групи “За да остане природа в България”, след като Европейската комисия обяви в края на миналата седмица решението си да се обърне към съда. Освен че причинява щети за природата, нехайството на институциите може да струва скъпо и на данъкоплатците.
Още през март тази година Коалицията предупреди, че България демонстрира за пореден път нежеланието си да спазва законодателството на ЕС, отлагайки отново включването на „Рила-буфер” в Натура 2000. На последното си заседание през тази пролет Националният съвет за биологично разнообразие (НСБР) с 11 гласа „за”, 4 гласа „въздържал се” и 8 гласа „против” за пореден път отложи включването на „Рила – буфер” в екологичната мрежа Натура 2000.
Представителите на научните институции се възпротивиха на това решение, но изненадващо Министерството на околната среда и водите /МОСВ/ и останалите държавни администрации в съвета – Министерството на земеделието и храните и Изпълнителната агенция по горите – подкрепиха отлагането.
В този контекст е странна реакцията на МОСВ на новината за делото, заведено от Европейската комисия, след като с отлагането на решението за „Рила-буфер“ представителите на институциите създадоха впечатление, че работят за интересите на облагодетелствалите се от заменки и на хората, унищожаващи вековните гори в Рила – http://www.moew.government.bg/?show=news&nid=4570
В рамките на НСБР държавата, в лицето на МОСВ явно показа, че пренебрегва изискванията на европейското и национално законодателство, научните аргументи и доказаната от многогодишни изследвания и анализи висока консервационна стойност на зоната.
С това си действие, МОСВ и другите държавни институции демонстрираха, че не желаят да се съобразят с последното предупреждение, отправено през есента на 2014 г. от Европейската комисия, България да изпълни задължението си да включи въпросната територия в Натура 2000, тъй като тя е част от Орнитологично важно място (ОВМ) „Рила”.
Еврокомисията също припомни, че е отправила предупреждение преди почти две години, свързано с нуждата от разширяване на обхвата на защитените зони, но България не е изпълнила това задължение.
След обявяването на решението да бъде заведено дело, от Министерството на околната среда разпространиха съобщение до медиите, в което посочват, че „определянето на териториите като защитени зони от мрежата Натура 2000 се основава единствено на научни данни“.
Възниква обаче въпросът защо държавните представители в НСБР не са се съобразили с научните данни, предоставени им от Българското дружество за защита на птиците, показващи ясно необходимостта от определянето на тази зона. Припомняме, че данните бяха подложени на пет независими проверки, две от които международни, през последните 10 години и нищо не налагаше отлагането на решението с още две години.
Обявяването на цялото ОВМ „Рила” като защитена зона за птици ще увеличи националното покритие на Натура 2000 едва с 0,19%, но в същото време ще осигури ефективна защита и управление на значителна част от националните популации на множество горски видове птици.
Натура 2000 зоната би гарантирала опазването и устойчивото ползване на старите гори в Рила планина, не само заради птиците, но и заради нуждите на хората от питейна вода, чист въздух, предотвратяване на наводненията и складиране на излишъците от въглероден диоксид.
Допълнителна информация
– Според Европейското законодателство държавите членки са задължени да обявят достатъчно по брой и площ защитени зони за птици, като други мерки, различни от обявяването не се приемат за достатъчни. Също така на етапа на определяне на териториите и границите им не могат да се използват икономически или други аргументи освен научните. Използват се единствено научно обосновани орнитологични критерии, като критериите на БърдЛайф Интернешънъл за определяне на Орнитологично важно място /ОВМ/ са приети като такива от Европейският съд.
– По делото „Калиакра” съдът ясно отсъди, че държавите членки са задължени да класифицират всички територии, които след прилагане на критериите са определени като най-подходящи и постанови, че България е виновна за неспазването на това изискване, като в продължение на 7 години е отлагала обявяването на цялото ОВМ като защитена зона от Натура 2000.
Съдът нееднократно е постановил в различни случаи, че за територии важни за птиците, които са предложени за включване в Натура 2000, но не са обявени като такива, действа чл. 4.4 на Директивата за птиците, който изисква де не се допуска никакво замърсяване, увреждане на местообитанията или безпокойство на птиците.
Този член ще продължи да действа за „Рила-буфер”, докато не бъде включен в Натура 2000 и всяко негово нарушение ще води до наказателни действия.
– ОВМ „Рила”, обхваща значителна част от територията на Рила планина, като включва Националния парк „Рила”, Природния парк „Рилски манастир” и територия около двата парка, която няма законова защита. ОВМ „Рила” обхваща както високите алпийски части на планината, така и много стари иглолистни и широколистни гори и ливади, обитавани от 130 вида гнездящи птици.
ОВМ „Рила” бе предложено за включване в Натура 2000 още преди 10 години (през 2006 г.), но при обявяването на екологичната мрежа за птиците още през 2007 г., то бе едно от местата, които не бяха изцяло обявени за защитени зони.
Затова бе включено в наказателната процедура срещу България за недостатъчност на мрежата за опазване на птиците, стартирала още през 2008 г. Тогава за Натура зона бе обявен само националният парк.
През 2010 г. в резултат на активни преговори между Европейската Комисия, българското правителство, неправителствени и научни организации и при задълбочен анализ на научните аргументи, бяха разширени в достатъчна степен териториите на 4 от шестте защитени зони, обект на процедурата.
По отношение на ОВМ „Рила” обаче в Натура 2000 бе включен само ПП «Рилски манастир», а незащитената по закон територия, наречена «Рила-буфер» бе отложена за разглеждане на по-късен етап.
В резултат 15% от територията на ОВМ „Рила” остана извън Натура 2000 – основно стари иглолистни, широколистни и смесени гори, но също така и ливади и пасища в по-ниските частта на планината.
По този начин най-засегнати се горските видове птици, за които Рила е и най-важна за опазването им в целия Европейски съюз След 4 години на изчакване Европейската комисия отправи последното си предупреждение към Българи за неспазване на европейските закони, тъй като продължава обосновано да счита, че обявяването на цялата територия на ОВМ „Рила” е научно обосновано и без територията на „Рила-буфер” не са изпълнение задълженията на страната ни относно достатъчността на мрежата.