Стряскащи данни бяха публикувани в медиите от Световния фонд за дивата природа WWF – всяка българска река, поотделно или с притоците си, е засегната от битово и промишлено замърсяване, пресъхване, изземане на инертни материали или прекомерно строителство на хидроенергийни съоръжения. Това на практика означава, че в България вече няма изцяло живи реки, които да не са засегнати от човешката дейност.
Ето някои факти. Към момента на 325 реки в страната са построени 270 водноелектрически централи, а още 200 проекта са получили одобрение и разрешение за строеж. Под вече изтърканата фраза за добив на „зелена енергия“, на практика се съсипва цялата екосистема, като не само се влияе зле на реката, ами се променя целия водосборен басейн. Преградните съоръжения често не са изпипани според изискванията и спират миграционните пътища на рибите и други водни обитатели. Малко от изградените ВЕЦ-ове имат рибни проходи в истинския смисъл на тази дума. Корумпирани схеми разрешават заобикаляне на разпоредбите при строителство на нови съоръжения, а държавата нехае за такива практики.
Като добавим и още негативни фактори като изсичането на горите, не е чудно, че се стигна до тази тревожна констатация.
В Червената книга на България вече са записани 50 вида риби – 4 са изчезнали и 46 застрашени. Само през последните 20 години в Дунав и притоците му рибните ресурси са намалели с цели 60%. Рибите са част от цели екосистеми и изчезването на един вид неминуемо води до необратими последици.
Експерти от WWF апелират за защита и спазване на европейския Закон, който регулира намесата на човека във водните басейни – Рамковата директива за водите на Европа. Създадена през 2000 година, Директивата се преразглежда от Европейската комисия цели 19 години по-късно и сега е време за налагане на по-ефективен контрол по опазване на водата на континента. Това е шанс да се защитят и българските реки, докато не е станало фатално късно.