На 12 юли Европейският парламент прие Закона за възстановяване на природата.
Той заедно с всички цели, които се преследват с него, сега навлиза в нова фаза – тристранни преговори между ЕП, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия. Някои членове на закона претърпяха значителни промени и през следващите седмици ще се наложи да се направят разяснения в тази връзка.
Като цяло Законът за възстановяване на природата ще изисква разработването на национални планове за възстановяване, за да се даде приоритет на по-мащабно опазване на местообитанията. Това ще се извърши заедно със заинтересованите от този процес страни.
В продължение на десетилетия Федерацията на европейските ловни асоциации (FACE) подчертава необходимостта от по-голям фокус върху опазването на местообитанията, за да се подпомогне дребният дивеч в редица европейски райони.
Преди проверката за приложимост на директивите за природата, осъществена преди почти 10 години, FACE подчерта необходимостта от „по-цялостен подход за опазването на местообитанията, особено извън защитените територии, и поставяне на приоритет върху дейностите за опазване на видовете, които имат най-лош статус в сравнение с по-харизматичните видове”.
КАКВО НА ПРАКТИКА ЩЕ ОЗНАЧАВА ТОЗИ НОВ ЗАКОН ЗА ЛОВЦИТЕ?
Ясно е, че ловците ще се възползват от по-доброто състояние на биоразнообразието в Европа, особено що се отнася да популациите на дребен дивеч, които към момента продължават да намаляват. Половината от ловните видове птици имат незащитен статут в ЕС и това е основна заплаха за устойчивия лов в Европа.
Досега европейската политика за опазване на природата разчиташе главно на опазването на видовете и защитените територии за съхраняване на биоразнообразието, но те дават смесени резултати. Занапред според Закона за възстановяване на природата националните планове за възстановяване трябва да включват работещи мерки, които дават резултати за видовете, годни за лов, отчитайки интересите на заинтересованите страни.
Например, националните планове трябва да стимулират местните и регионалните инициативи за възстановяване, изготвени от ловците. Управлението на местообитанията на дивеча се осъществява на местно равнище и трябва да се гарантира, че инициативите на ловците се подкрепят и стимулират финансово.
Активният диалог със заинтересованите страни ще бъде от решаващо значение за напредъка в планирането на национално ниво.
Това стана ясно по време на дебата в Европейския парламент.