В началото на лятото Дунав течеше голям и размътен, даже дотолкова, че в някои дни не ставаше за риболов. После засуши, настъпиха типичните летни горещини и реката започна да се отдръпва, за да се стигне до критично ниски нива още през август. Сезонните колебания в нивото са нещо нормално, стига да не се отива в крайности, но и това се случва понякога.
За риболовците, залагащи „тежката артилерия“ (дънни въдици за големи риби), най-благодатното време е есента. Казват им шаранджии, но като че ли през последните години белите амури са цел номер едно за бивакуващите дълготрайно по бреговете на реката. Защото и да се извади някой и друг шаран, може и да не се стигне до риби с впечатляващи габарити. Докато дори само един бял амур надхвърлил 20-килограмовата кота е достатъчен, за да се приеме излета за успешен.
А може и няколко такива гиганта да налетят по време на престоя. Даже нищо чудно някой да надхвърли и 30-килограмовата граница.
Да видим какво показва практиката на дунавските риболовци. Времето на големите амури настъпва някъде към края на август, когато се хващат първите трофеи. Все пак двата пикови месеца са септември и октомври. През този период вести за извадени големи амури идват от различни райони по поречието.
Показват се снимки с трофеите
Понякога има и видеоклипчета на ваденето, за повече достоверност. Някои риболовци не желаят да отбележат местонахождението си, други го правят с удоволствие – въпрос на гледна точка. Но в тези времена на гласност и модерни комуникации трудно може да се опази такава тайна. За отделен трофей – да, но че кълве риба в определен участък на Дунав се разбира много бързо.
Обикновено
най-подходящите територии са постоянно заети
и там случайни хора трудно ще се доредят. Местата се захранват регулярно и се предават на следващата смяна от свои хора. Известно е каква тактика се е утвърдила като печеливша в улова на големите мирни риби по Дунав и в тази посока никой не си позволява да се отклонява с излишни импровизации. Да споменем накратко за какво става дума.
На първо място – по-продължителен престой
край реката от поне 3-4 дни, а още по-добре седмица. После – избор на подходящ терен за риболов, със солидна дълбочина на достъпна за бреговите въдици дистанция и най-важното – методично захранване на мястото с царевица.
Относно оборудването на „дънната артилерия” изискванията са да се ползват здрави прътове с масивни макари и влакна от порядъка на 0,40-0,45 мм. Това може да се приеме като класика в дънния дунавски риболов. Утежняването се състои от тежки плоски тежести, куките са големи – №1-2 или още по-големи – № 1/0-2/0. Стръвта е царевица, най-често гарнирана с обемна топка царевичен качамак. Запознатите с тънкостите на риболова са наясно, че понятието „царевица” като стръв за рибата е доста широкообхватно. Някои ползват готовите фирмени бурканчета, които се продават в риболовните магазини с обозначен на етикета специфичен аромат. Други залагат на домашното производство – леко запарват стара царевица и се задоволяват с натуралния й аромат, трети пък ползват такава в млечна зрелост – всичко е въпрос на лични предпочитания, базирани на опита от предишни излети. Но в какъвто и да е вид, именно това е доказаната във времето стръв за дунавския амур и едва ли някой ще оспори подобно твърдение.
Всякакви други идеи за примамване на мирните гиганти от бял амур имат по-скоро екзотичен привкус и дори да дадат някакъв резултат, то той едва ли ще е траен. В по-далечното минало дунавските риболовци гледаха на монтажите „на косъм“ с лека насмешка, но сега не е така. Наложиха се бързо и безапелационно. Все по-малко хора набучват царевицата директно на куката.
Интересът към тази риба не е случаен
Тя е силна и величествена във вътрешните водоеми, какво ли остава за Дунав, където течението сякаш й дава криле при съпротивата.
Битката с гигант бял амур се превръща в едно незабравимо преживяване, особено ако завърши с успех. Защото често се случва рибата да излезе победител – да се заплете в подводни препятствия, да скъса влакното или просто да се откачи при безкрайните маневри, които предприема. Така че, всеки със своите шансове…
Младен Добрев