Младен ДОБРЕВ
За тях винаги говорим с уважение и някакво страхопочитание. Все пак тези хрущялни (безкостни) риби са обитавали водоемите по нашите земи от дълбока древност. Еволюцията не е променила съществено архаичния им външен вид – вретеновидно голо тяло, покрито с редки костни плочки. Главата е характерно издължена, изтеглена в рило, а устата е отдолу, с четири мустачки.
Повечето от най-популярните есетрови риби са проходни – живеят в морски води, а навлизат в реките, за да хвърлят хайвер и да дадат поколение. В Черно море и Дунав се срещат, макар че вече са в много ограничени количества: моруна, руска есетра, чига и пъструга.
Заради тенденцията на значително намаляване на популацията им
наложиха тотална забрана за риболов
Първо я въведоха румънците през 2006 година, а по-късно и ние се присъединихме с дългосрочен мораториум. Става дума за есетрови риби, живеещи в дива среда. Всякакви забрани за улов, превозване и продажба не важат за специализираните стопанства и обекти за аквакултури. Оказа се, че някои от тези риби се поддават на изкуствено отглеждане и предприемчиви хора развиха бизнес на тази основа – все пак месото и хайвера им се считат за деликатес и на пазара има търсене.
Но за да сме наясно защо е нужно да ги пазим и да ги спасим за бъдните поколения, редно е да ги познаваме. Затова сега ще направим кратка историческа справка за живота и поведението на есетровите риби.
В далечното минало те са населявали всички реки и морета в северното полукълбо. Хората отдавна са оценили качествата на месото им. Още в средата на миналия век в Хамбург, Германия, добил популярност есетров пазар, където годишно се продавали по около 5 хиляди риби. Европейците харесали не само месото им, ами и хайвера. Всъщност, този деликатес бил признат още преди 300 години в Русия, когато редовно бил сервиран на царската трапеза на Петър Велики. С масовото строителство на хидросъоръжения по реките, за есетрите настъпили трудни времена – преграждайки речното корито, ние сме им отрязали пътя към естествените родилни домове. През ХХ век основната маса есетрови риби е съсредоточена в Каспийско, Черно и Азовско море и респективно в реките Волга, Дон и Дунав. Но с всяка изминала година, заради нерегламентиран и прекомерно голям улов,
ценните риби намаляват
за да се стигне до критичната ситуация през този век да са застрашени от изчезване.
Все пак утехата е, че сравнително лесно се адаптират към домашни условия на живот и се поддават на отглеждане в акваферми. Дейността на рибовъдните ферми е предимно комерсиална – за отглеждане на есетри и добиване на хайвер, който продължава да се котира високо на пазара и цената му да расте. Но наред с това в стопанствата се отглеждат и малки рибки, които впоследствие се пускат на свобода и така по изкуствен начин се поддържа популация, с която природата просто не може да се справи.
Накратко ще представим есетровите риби, които трайно влизат в графа „защитени” у нас.
Най-достолепна е моруната
достигаща до 100-годишна възраст и тегло до 1,5 т. Такива риби в днешно време едва ли са оцелели, но дунавски рибари са се справяли в миналото с моруни от 300-500 кг. Дълголетието й се отразява на половото съзряване. Мъжките достигат полова зрелост на 14-18 години, а женските – между 16 и 22 години. Размножават се през 4-5 години, като може да изхвърлят до няколко милиона хайверни зърна, според големината си.
Руската есетра също нараства много, но не чак толкова колкото моруната. В миналото са хващани есетри до 500 кг, но днес риби от 50 кг се считат за едри. Мъжките узряват полово на 6-8 години, а женските – на 12-14 години. Тази риба се отглежда най-успешно в рибовъдните стопанства. При оптимална среда в домашни условия расте доста бързо – на едногодишна възраст достига 1,5-2 кг. Забелязва се и ускорено полово съзряване.
Пъстругата също важен в стопанско отношение вид. Най-значителна е популацията й в Каспийско море, в Дунав се среща много рядко и то предимно в най-долното му течение. Достига до 80 кг, но такива едри риби са истински трофеи в днешни дни. Най често пъстругите, годни да дадат поколение, тежат по 10-15 кг. Мъжките съзряват полово на 4-6 години, а женските на 8-9 г. Размножава се през 2-4 години.
Чигата е сладководна риба, предпочита реки с чакълесто дъно и слабо течение. Разпространена е в реките на Черноморско-Азовския, Каспийския и Балтийския басейни. Максималните габарити на чигата са дължина 1 м и тегло до 20 кг, но обикновено се срещат доста по-дребни риби до 3-5 кг. Случва се и наши дунавски риболовци да закачат случайно с въдиците си „бебета” до 1-2 кг.