Всекидневно в специализираните издания може да се намери информация за пуснати на пазара нови рибарски влакна. И всеки следващ модел е с подобрени технически характеристики, с повишено качество и усъвършенствани технологии на производство. Е, рекламата допълнително надува нещата, но е факт, че тази индустрия се развива с шеметно темпо.
Да се върнем за кратко в по-далечното минало. Тогава ползвахме изцяло монофилни влакна и анализирайки техните параметри ги деляхме на качествени и по-нискокачествени. Освен здравината, много държахме на дълготрайността им, по простата причина, че разчитахме на едно влакно за цял сезон, че и за повече. А монофилите с времето стареят и губят качества, това е ясно за всеки. В работна среда им влияе най-вече слънцето (UV-лъчите ги „уморяват“ бързо) и водата (поемат до 10% влага). Податливи са и на външно абразивно въздействие. Дори по-продължителен престой в складове и магазини им въздейства зле, вследствие на което работните им характеристики се влошават и се явяват отклонения от показателите на етикета.
Затова и производителите търсеха алтернативи,
които да имат по-дълготраен живот, да са достатъчно здрави и устойчиви на външно влияние. Появиха се плетените влакна и това беше истинска революция в риболовната индустрия. Силовите характеристики на така наречените „плетенки“ са несравнимо по- добри от тези на монофилите. Възприеха се бързо, въпреки по-високата цена. Наложиха се в спининговия риболов, в тролинга, имат и други приложения. Но същевременно се установи, че те не могат да бъдат универсални. Нулевата им разтегливост си има своите предимства, но носи и някои негативи, заради които мнозина риболовци не бързат да ги възхваляват и не се отказват от монофилите.
Поредното творение на будни конструктори
в тази област са флуорокарбоновите влакна. Те също навлязоха с гръм и трясък. Имат някои безспорни предимства и на първо място е невидимостта им във водата. Това е решаващ фактор при търсене на мнителни риби, особено по водоеми с бистра вода. Доказаха се не само в сладководния риболов, но и в морска среда. Показателно е, че в днешно време дори класическите чепарета за сафрид се правят от флуорокарбон.
Ако се върнем към техническите им показатели, редно е да изтъкнем, че съхраняват свойствата си в много голям температурен диапазон и това ги прави всесезонни. Първите разработки страдаха от лек отлив по отношение на здравина при съпоставяне със сходни монофили.
Грешките на растежа вече са отстранени
от производителите и може да се каже, че флуорокарбоните не отстъпват на монофилите по здравина. Все пак, оказва се, че един фактор от изброените по-горе влияе зле и на тях. Не са защитени изцяло откъм UV-излъчване, макар да показват по-голяма устойчивост спрямо монофилите.
Основната пречка да навлязат в масово въоръжение си остава високата им цена. Затова мнозина все още ги ползват само за поводи. Предприемчиви производители правиха опити да снижат цената с някакви хибриди – предлагаха монофил с флуорокарбоново покритие, но тези им напъни не бяха успешни, понеже се загуби качеството. Затова и доказалите се марки в бранша се принудиха на етикетите на своето оригинално производство да добавят надпис „100% флуорокарбон“. Да се знае, че не е някакво менте.
Сигурно не е далеч времето, в което ще измислят поредното влакно от ново поколение и така ще разбунят рибарската гилдия. Ние сме в очакване, нали все пак еволюцията продължава и до днес…