На 13 юли настъпи „Денят на рибната зависимост“ за ЕС. За България този ден настъпва осем дни по-рано – на 5 юли. Това означава, че собствените ресурси от риба и морска храна стигат да се задоволи потреблението само за първата половина на годината, а останалата част се набавя от внос.
Анализът е от доклад на Новата икономическа фондация (NEF), цитиран от WWF България.
България е с едно от най-ниските потребления на риба в Евросъюза, но пък и ресурсите й са почти оскъдни и стигат за няма и половин година.
Единствените държави в ЕС, които са в състояние сами да покрият нуждите си от риба за цяла година са Ирландия, Дания и Естония, а Гърция и Холандия успяват да направят това до 29 декември, имайки дефицит от само два дни.
На противоположния полюс е Австрия, която разполага с риба едва за 19 дни и за която денят на рибната зависимост настъпва още на 19 януари,
Европейският съюз е най-големият вносител на риба и морски продукти в света. По тази причина загриженост предизвиква фактът, че денят на рибната зависимост -13 юли – за Общността настъпва значително по-рано, отколкото преди няколко десетилетия.
Допреди тридесет години ЕС е бил в състояние да покрие сам нуждата си от риба до септември или октомври, а в наши дни не успява дори до средата на юли, посочва Иван Радев от WWF България.
Това е тревожна тенденция на фона на най-новите данни, публикувани миналата седмица от Световната организация по прехрана и земеделие към ООН (FAO), според които човечеството продължава да изпразва океаните от риба. Докладът на FAO сочи, че 31,4% от рибните запаси в света са подложени на свръхриболов, 58,1% са експлоатирани до биологичните им предели и едва 10,5% от рибните запаси са обект на умерен улов.
Жителите на ЕС изяждат средно по 23 килограма риба и морска храна на година. Оказва се, че португалците са еврошампиони не само по футбол, но и по консумация на риба с 56,8 килограма на човек годишно. Следва Литва с 43,4 килограма, Испания (42,4 кг), Финландия (35.6 кг) и Франция (34,6 кг).
В България консумацията на риба е една от най-ниските в ЕС и не надвишава 6,6 килограма на човек годишно. Тенденцията е възходяща, което показва, че е важно българските потребители също да получат информация как да различават риба и морски продукти, произведени по начин, щадящ природата.
Над 50% от вноса на риба в ЕС произхожда от развиващи се страни.