Фазанът е фаворитът на пролетното разселване

Бумът на пролетното разселване затихна. От цялата страна кореспондентите ни съобщават за масово разселване на фермен дивеч, разбира се, като предварително за известен период птиците се адаптират във волиери. Какъв е тазгодишният резултат като статистика, кой е фаворитът на ловците като предпочитание за отстрел, каква е перспективата на фермения дивеч и т.н., въпроси, които коментира инж. Борислав Бечев, управител на „Сокол-БЛРС“.

– Инж. Бечев, тазгодишно­то разселване на фермено произведен дивеч приклю­чи. Каква е рекапитулацията като обща бройка на закупе­ния дивеч? Какво ни казва сравнението с предишни години?

– На 11 март приключи тра­диционното пролетно разсел­ване на 270-дневни птици пре­ди яйценос. На територията на 26 ловно-рибарски сдржения в системата на НЛРС-СЛРБ бяха разселени 6075 яребици и 2544 фазана. Запазваме ни­вото на разселването от мина­ли години, като леко се увели­чи броят на фазаните.

– След като АЧС елиминира дивата свиня като основен ловен обект, дребният дивеч ли е алтернативата за ловци­те? Имате ли наблюдения за техните предпочитания за фаворит тази година?

– АЧС оказа съществено влияние в ловните територии и популацията на дивеча, кое­то рефлектира и върху нашата дейност – производството на дребен дивеч за разселване. Както е известно, фирмата на Националната ловно-рибарска организация – „Сокол-БЛРС“ – на територията на своите стопанства за производство на дребен дивеч – Русе, Сливен, Враца и Луковит, отглежда ловен фазан, яребица, тракий­ски кеклик, полудива патица и от няколко години хита на дребния дивеч – дивия заек. А колкото до предпочитания­та на ловците за тази година, ще кажа няколко цифри, с които ще илюстрирам какво искат нашите сдружения по заявки, обвързани с догово­ри, за да можем да натоварим стопанствата с производство на дребен дивеч за 2021 г. За територията на 46 ловно-ри­барски сдружения по заявки и сключени договори трябва да произведем 60 000 фазана в различните възрастови групи: 45-, 60-, 90-дневни и вече за следващата година 270-днев­ни. За територията на 32 ЛРС в страната сме се заели да изпълним договорите за око­ло 15 хил. яребици. За тери­торията на 10 ЛРС трябва да произведем 2500 кеклика, а за територията на 15 ЛРС – 4500 полудиви патици, освен това с дивия заек и с 13 ЛРС в стра­ната имаме сключени догово­ри за производство на 909 бр. див заек на 60-дневна възраст.

Вашето впечатление за нагласата на сдруженията за разселването на дребен дивеч – дългосрочна инвес­тиция ли правят, или мо­ментна, докато се завърне дивата свиня?

– През 2010 г. яребицата беше рядкост и малко се сре­щаше на територията на ЛРС. Тогава в резултат на заявки­те на сдруженията почнахме интензивно да натоварваме стопанствата в Сливен и Вра­ца и произвеждахме 25 000 – 28 000 яребици годишно в различните възрастови гру­пи, цитирани по-горе. През 2021 г. произвеждаме 15 000 бр. яребици. Това означава, че производството и разсел­ването на яребица и промен­ливите движения при фазана са дългосрочна инвестиция. Всяка година се купуват нови и нови количества, като нама­лените количества на яребица означават само едно: ловните местообитания на яребицата са наситени с този вид.

Прави впечатление, че през 2021 г. се увеличава търсене­то на 270-дневните фазани за пролетно разселване. Въпреки че са най-скъпи и най-енерго­емки за производство, нашите сдружения предпочитат да си купят по-скъпите птици, да ги пуснат през пролетта на кален­ дарната година и те в природа­та да си снесат яйцата, с което ще се увеличи неколкократно популацията на фазана. Раз­бира се, през есента той се ползва според таксационния план и това е един непрекъс­нат цикъл. Сдруженията, кои­то купуват и разселват много птици, няма да пропусна да ги спомена: ЛРС-Русе с 6000 фа­зана, Бяла с 3000, Силистра, Бяла Слатина – също.

За яребицата периодът от 10 години се оказа изключи­телно добър като резултат­ност. Ловните полета на Пло­вдивско, Пазарджишко, където е типичното местообитание на яребицата, изглежда, че са наситени достатъчно с тези птици. И въпреки ползването количеството им не намалява. Лекият отлив на заявките за тях идва от това, че вече в лов­ните полета на сдруженията има достатъчна популация на този вид дивеч и не са им не­обходими големи количества.

Прави впечатление, че на­маляването на популацията на дивата свиня ще е един малко по-дългосрочен процес, дай Боже да мине по-скоро. Това означава, че трябва да се преосмисли политиката по отношение на дребния дивеч, за да може нашите ловци в системата на Националната организация да упражняват успешно любимия спорт, или докато се завърне дивата свиня, трябва ловните полета да бъдат наситени с дребен дивеч, включително и с наша помощ с изкуствено произ­ведения в стопанствата ни. Успешен вече е и проектът за производството на див заек, който започнахме преди 7-8 години. По линия на Нацио­налната програма в началото бяха закупени 5 двойки див заек за стопанството във Вра­ца, а в момента имаме вече 90 двойки в стопанствата ни в Лу­ковит – 45, във Враца 25 и ос­таналите са в Русе и Сливен. Това означава, че всяко едно стопанство, където отглеж­даме птици, има съответната малка или по-голяма мощност за отглеждане на див заек и в цифри за територията на 13 ЛРС ще трябва да произведем по заявки 909 бройки. Произ­водството на див заек за фир­мата вече е вид бизнес, което предизвиква голям интерес у нашите структури. Изключи­телно трудно и проблемно е производството на див заек, затова и цената му никак не е малка, но въпреки това на­шите сдружения дават заявки. Например ЛРС-Шумен, което отдели почти целия си ресурс за задивечаване – 40 000 лв. за закупуване на 330 бр., Бяла Слатина, Дупница, Пазарджик, или общо на територията на страната тази година трябва да произведем не по-малко от 1500 бр. див заек. Или както е казал народът, апетитът идва с яденето. Надяваме се, че след няколко години попула­цията на дивия заек ще дос­тигне резултатите каквито са при яребицата.

Инж. Бечев, производ­ствените мощности на по­допечните ви стопанства задоволяват ли завишеното търсене на фермен дивеч от сдруженията? Какви са перс­пективите за увеличаване на дивечопроизводството като стратегия и нови проекти?

– Стопанствата ни работят със 70% от капацитета, за кой­то са създадени навремето и който с общи усилия на хора­та, които са работили преди и сега, и в бъдеще, са запазили своите възможности. Освен това всяка година със сред­ства на Националната орга­низация се правят основни и текущи ремонти на производ­ствените мощности /покриви, яйценосни клетки, нови воли­ери и инкубаторна техника/, които гарантират стабилитет и предсказуемост на дейностите на стопанствата. Работещите натрупаха изключителен опит, спря се текучеството на кадри в стопанствата и смея да кажа, че нямаме неизпълнена за­явка от ЛРС по отношение на дребен дивеч, напротив, раз­ширяваме нашите мощности. Миналата година продадохме на Югозападното държавно предприятие 2000 фазана и 500 яребици извън Нацио­налната програма, с което си помагаме за бизнес отчета на фирмата. В момента ни търсят много и физически, и юридиче­ски лица, които не членуват в нашата организация, но които вероятно и от нашата спе­циализирана преса знаят за дейността на стопанствата на фирма „Сокол-БЛРС“ и тази година за наша радост имаме вече няколко такива заявки за яребица или фазан. За заека не поемаме ангажимент, защо­то търсенето от сдруженията ни е много повече от това, кое­то можем като производствени мощности да направим.

Какви са перспективите за увеличаване на дивечопро­изводството ли, той живота ни учи – както е известно в природата няма празни прос­транства. Тепърва ще търпим последствията от АЧС. Извес­тен ловен специалист казва, че дивата свиня и ловът й ликвидираха дребния дивеч и неговия лов в страната ни като понятие, така е, защото на­шите членове предпочитат да ловуват на дива свиня. Но при положение, че се намали ней­ната популация, а и тя на мес­та вече я няма, това означава, че нашите хора ще се пре­устроят. Наблюдава се вече преосмисляне на цялостната политика на нашето стопан­ство, защото ловците трябва да упражняват любимия спорт, а това изисква съответния вид дивеч в зависимост от место­обитанията.

Аз съм оптимист, че ловните ферми в системата на „Сокол- БЛРС“ ще откликнат на очак­ванията на нашите ловци в цялата страна и всяка заявка и сключен договор ще бъдат из­пълнени качествено и в срок. Нямаме рекламации, ценят ни хората и се надяваме, че и 2021 г. ще бъде успешна. Песимистичен съм само по от­ношение на тракийския кеклик, който бавно върви към лик­видация – 2500 бр. са крайно недостатъчни. Там трябва да се наблегне. За всичко друго съм оптимист за бъдещата ни дейност.