Търсене
Close this search box.
НЛРС "Съюз на ловците и риболовците в България"
Търсене
Close this search box.

Финална гонка при Старата круша

Младен ДОБРЕВ

Когато попитах ръководителя на стражишкото сдружение Петко Иванов как е завършил сезона на свинския лов, той се усмихна и след кратък размисъл сподели, че са имали голям екшън в дружината от с. Ново Градище и по-точно ловната група от с. Мирово. Но ми препоръча да говоря с единия от главните герои в този лов Сунай Сюлейманов. Така и направих, а Сунай ми разказа следното:

„Събудих се рано от лая на кучетата в двора, които нямаха търпение да тръгнат след дивеча. Беше едва 5,40 часа, когато излязох навън с раницата на рамо. По утрото сякаш личеше, че денят ще е спорен.

Качих двете кучета в ремаркето, вързах ги и тръгнах към ловния клуб. Там се събираме преди всеки излет. Когато дойдоха всички колеги, попълнихме документите и се отправихме към ловното поле в м. „Коджа Ормана“. Ръководителят на лова разстави хората по пусиите и ми даде сигнал да започнем гонката. Вкарах двете кучета Бъки и Арап на прясна диря от глиган, засечена от младия ловец Христо Атанасов. Май ще става нещо съвсем скоро. Кучетата веднага вдигнаха глави и тръгнаха със силен и плътен лай в гъсталака към Кривата круша. Не след дълго спряха и така лаеха на място в продължение на 4-5 минути. По лая се ориентирах, че глиганът е тръгнал към реката, където имахме хора на пусии. Поех след кучетата и на бърз ход изминах стотина метра. Тогава чух как едното куче изскимтя. Ускорих крачката в тази посока. В това време се чу изстрел. Май на някой му излезе късметът! Звънна ми телефонът, а гласът на колегата Велизар Иванов трепери от вълнение. Ударил е голям глиган.

Аз обаче не бързах да се радвам на тази почти светкавична развръзка на гонката. Продължих по дирята на прасето с лошо предчувствие за моя Арап. Намерих кучето с разпран корем и гръден кош. Бързо го взех на ръце, пренесох го до колата и тръгнах към клиника във Велико Търново. Трябваше на всяка цена да спася най-доброто ми куче! Междувременно звъннах на колегите, за да ги уведомя какво е положението.

За моя радост, всичко в клиниката мина добре. Докторът го заши и ми даде надежди, че кучето ще се оправи. Върнах се в Мирово. Всички колеги тръпнеха в очакване. Успокоих ги, Арап ще прескочи трапа, той е боец!

Сега вече можеше да седнем и спокойно да направим разбор на ловния ден. Пък и да се почерпим за хубавата слука при финалната гонка за този сезон. Арап ще живее, сега има време да се възстанови, да възвърне силите си и наесен да е готов за нови приключения и битки…“

РЕКЛАМА

Facebook
Twitter
LinkedIn

Сходни публикации

Реклама

Реклама

ЛОГО - СЛРБ