Забелязва се, че през последните години жълтокраките чайки (Larus michahelis) се увеличават не само покрай морското крайбрежие, но и във вътрешността на страната. Това не е изключение само за България – нарастване на популациите се наблюдава още преди няколко десетилетия в много страни – Италия, Франция и др. Дължи се до голяма степен на нарастването на хранителния ресурс в градовете и лесния достъп до изхвърлена храна, както и на открити сметища. Гларусите са всеядни и лесно възприемат разнообразни методи за хранене – освен с отпадъци, се хранят и с мърша или като крадят храната на други птици. Много често обаче проявяват хищническо поведение и дори се хранят с други птици, което може да бъде пагубно за други колониални водолюбиви видове. В Полша например проучване доказва негативния ефект върху размножителния успех на речната чайка и речната рибарка, в Италия – на зеленоглава патица, бял ангъч, белочела рибарка, речна рибарка, саблеклюн, кокилобегач и други. Във Франция хищничеството върху водолюбиви птици е главна причина за прилагане на проекти за премахване на жълтокраките чайки, когато е възниквала нуждата за опазване на редки и защитени видове.
До 2013 г. на Поморийско езеро не е регистрирано сериозно влияние от страна на жълтокраката чайка върху колониалногнездящите птици, но след построяването на изкуствения остров започва да се наблюдава известна концентрация на жълтокраки чайки в района – около 25–30 птици. Тази година има над 2200 гнездящи се двойки гривести рибаки (Thalasseus sandvicensis). Видът е включен в редица конвенции за опазване на биоразнообразието и е един от целевите за опазване видове в рамките на екологичната мрежа НАТУРА 2000. Вече ежедневно се наблюдават атаки на жълтокраките чайки върху колонията с отмъкване на малки. За съжаление това е серизона заплаха за успешността на гнездовия сезон и предизвиква въпроса, дали догодина отново ще ги има големите шумни колонии.