В необичайно топлия октомврийски ден ловната дружинка в село Сенокос, която е част от благоевградското ловно сдружение, ликуваше.
В краката на Николай Николов, най- дейният и запален ловец в групата, лежеше мъртъв впечатляващ с размерите си глиган. Царят на Северен Пирин, както ловците го наричаха, най-после си намери майстора.
Ето и част от развълнувания разказ на мъжа.
„Беше около 13, 30 ч. в ранния следобед. В такава жега и суша едва ли някои имат надеждата, че могат да вдигнат диви свине, но ние опитахме с гонка в м. „Ваканин дол“, където много пъти сме имали слука. И този път изпълнявах ролята на карач и с моите кучета претърсвах шубраците и капинаците на района, когато те залаяха упорито в един от гъстаците. Дълго време животното не ставаше и този факт ме наведе на мисълта, че това може би е големият глиган, който предишните два сезона непрекъснато ни разиграваше. Познавам чудесно района и междувременно заех удобна позиция.
Дивечът не издържа напъна на кучетата и с грохот повдигна къпината над леглото си и с вирната опашка се понесе като булдозер през склона. В такъв момент емоциите вземат връх над разума, но успях да запазя самообладание. Изстрел, втори и туловището се свлече.“
Много диви свине е отстрелвал Николай Николов в ловната си практика от 2008 г., когато става ловец. Достоен продължител е на ловните традиции във фамилията му. Без съмнение той е душата и авторитетният ръководител в ловна дружинка Сенокос.
Дивечови ниви, хранилки, калища – не дава мира на останалите колеги, докато не се направи всичко, от което зависи и дивечовото присъствие, и слуката. Затова и всичките 13 ловци, участващи в излета, сърдечно го поздравиха. Пред тях лежеше 180-килограмовият глиган. Слука, която отдавна търсеха и която днес заслужено постигнаха.