Любопитни и доста тревожни данни изнесоха експерти от Световния фонд за дивата природа WWF, Световния фонд на мигриращите риби и Зоологическия съюз в Лондон.
В хода на мащабно проучване е установено, че популацията на 250 от най- популярните сладководни речни риби по света се свива годишно с около 3% и тази тенденция е видна от 70-те години на миналия век до днешни дни. За Европа данните са още по-стресиращи. Там популацията се е свила с над 90% за изследваните около 50 години. Уж на Стария континент се считаме за най-развитото общество, пък все още не сме намерили начин да съхраним животинския свят. Друг застрашен от рибната криза регион е Латинска Америка, където се наблюдава спад от 85%.
Установено е, че всяка трета речна риба живее под угрозата от изчезване на вида в обозримото бъдеще. Свръхулов е само една от бедите на обитателите на реките по света. Още куп фактори влияят зле на рибите – промени в климата, замърсяване, затворени миграционни пътища заради хидроенергийно строителство, маловодие. С оглед на затруднените миграционни преходи не е чудно, че мигриращите риби са най-потърпевши, понеже естественото им възпроизводство е пряко засегнато от напредъка на човешката цивилизация.
Изграждането на язовири, бентове, електрически централи по реките, дори да е съобразено със съвременните нормативни изисквания, неминуемо води до спад в рибните популации, до снижаване на средната маса на рибите, до намаляване на техните репродуктивни способности.
Усилията да се поддържа някакъв баланс в природата със зарибяване са похвални, но все още твърде недостатъчни, за да се счита, че сме намерили трайно решение. Затова и тенденцията към обезрибяване на реките продължава…