Най-кратката дефиниция за определението „хищничар“ e ловец, който приоритетно през цялата година ловува на хищен дивеч съобразно изискванията на закона и устава на сдруженията. Наблюденията са, че процентът на практикуващите този вид лов е отчайващо нисък. Логично следващият въпрос е защо? В търсене на верния отговор трябва да се съобразим с особеностите на този вид лов и възможността за неговото практикуване.
Ловуването на хищници се обуславя от няколко неща – желание, свободно време, да разбира и калкулира щетите, които нанасят хищниците на всички видове дивеч, да бъде и финансово мотивиран, да е наясно, че това е много специфична материя, да има солидни познания за навиците и поведението на различните видове хищници, дълго наблюдение на района, изключително физическо и психологическо търпение, стрелково майсторство и добра оръжейна екипировка.
Точно такъв е Иван Иванов от дружинката в село Въгларово към ЛРС-Хасково.
„Този лов, като цяло е доста труден, отнема много от свободното време, което все по-малко хора имат – коментира ловецът. – Изисква се огромно търпение, средства да захранваш чакалото, да пътуваш до там, формалности с бележките.”
Има и други елементи, които имат отношение към решението на даден ловец да ловува на хищници. Всяко едно от тези изисквания може да бъде тема на специален коментар и обяснение от специалисти в различни области на дивечознанието, екологията, ловното законодателство. Всеки хищничар е изградил собствена методика и стратегия при търсенето на конкретна слука.
„Хищникът е много предпазливо животно и за да го надхитриш, трябва да мислиш като него, да предвидиш всеки негов ход, всяко негово действие – казва Иванов. – Имах една случка, на която при лов на гонка отстрелях чакал и лисица. Също така тук практикуваме лов с издебване на чакало, като резултатите са успешни. Много разпространен метод е ловуването с примамване със свирка за хищници, като тя имитира звук на ранен заек и успешно привлича чакалите и лисиците.”
ЛРС-Кирково – Вълча напаст върлува в селата край границата с Гърция
Най-важното, от което зависи да има по-голям интерес към хищничарството, е мотивацията. Ако не се вземат решения за стимулиращи финансови поощрения за отстрелян хищник, намеренията за справянето с проблема ще останат само пожелателни и неработещи. Загубата на пазара за дивечови кожи преди трийсетина години лиши от прилични доходи ловци, които отделяха много време за отстрел най-вече на лисици и белки. В решенията на сдруженията в повечето случаи е посочено, че за отстрелян хищник премията е 50, 20 и 10 лв. съответно за вълк, лисица, чакал и белка. Могат да се намерят ефективни практики за по-големи стимули от вътрешните финансови резерви на сдруженията и партньорство със службите по екология към общините и националните сдружения по животновъдство в страната, които също са потърпевши в случая.
„Едно време имаше възвращаемост, когато държавата заплащаше отстрела на тези хищници, имаше стимул ловецът да ходи на този вид лов – завършва Иван Иванов. – Но сега не е така и при тези цени на патроните за много ловци това е доста скъпо удоволствие.”