Хищници, които си търсят майстора

В този брой хищниците са на прицел. Но хищникът е част от хранителната верига и само когато се размножи твърде много създава проблеми на останалия дивеч. Свръхпопулацията на чакали от години у нас вреди на фазани, яребици, зайци, вълците изяждат приплодите на сърни, елени, диви свине, зли и агресивни са подивелите скитащи кучета. Може би защото са обидени на своите довчерашни господари, които са ги изоставили. В последните дни в Източните Родопи овчарски кучета, без спъвачки като на спортно състезание, разкъсват кошути. Те пък го правят под безразличния поглед на своите грижливи стопани.

За майсторите на лова на хищници отделяме много място в този брой, но думата ми е за онези хищници, които не са се намерили майстора.

Думата ми е за онези неизтребими хищници от човешкия вид, които са не по-малко опасни от чакалите и вълците взети заедно – думата ми е за бракониерите. Стряскащи са случаите в районите на ЛРС Кърджали и ДЛС Черни Лом. В Кърджалийско са убити тринайсет елена, разселени и гледани с толкова труд и грижи. Ловците са пробили дупки в леда да имат възможност да пият вода, носили са фураж. Хищниците са ги избили без срам и свян, прикрили са следите и даже са подхвърлили лъжлива следа като са натопили… скитащи кучета. В Черни Лом „ТОЙ“, така е наречен, сякаш няма име, избива наред и е с такова стабилно влияние сред всички фактори в региона, че дори когато се запишат номерата на скъпите джипове на мястото на престъплението, пак нищо не последва. Четем и за намеса на прокуратура, жандармерия, полиция, но без нищо конкретно като резултат.

Председателят на ЛРС Кърджали сподели в нашата анкета във Велико Търново на връх празника на Националната организация през 2016, че голям процент от ловците клонят към бракониерство. Ето че по ирония на съдбата пак той получи поредното доказателство за тези свои твърдения. Не само председателят на ЛРС Кърджали и не от вчера, а от години, мнозина други назовават най-тревожното явление, от което страдат организираните ловци, целият съюз, цялото общество. Защо нищо не последва от това? Как тогава съюзът да защищава правата на редовите ловци? Бракониерството е кражба както от държавата, така и от ловците, които уважават законите и имат човешко достойнство. Не мисля, че тези ловци са малцинство.

Не много отдавна имаше други подобни случаи на недосегаеми из Габровско, Ямболско, които ловуват, когато искат и както си искат, пред очите на всички без никакви последствия. Въпреки широката публичност на явлението и масовите примери от всички региони на страната. Започват да се събират едни доказателства и антидоказателства, докато накрая може да се окаже, че нещастните елени сами са се самоубили и самоодрали, да кажем. Още по-гнусното е в Черни Лом, където животните са простреляни в главата и оставени може би за назидание на някого без да се взима месо и трофей. Нещо като стрелба по мишени за забавление. Съвсем открито държавата и институциите са предизвикани с на пръв поглед неочаквана наглост. Действието не е безобидно, то прилича на „терористичен акт“. Дали и последната граница е вече премината, именно защото се усвоява лошият пример за подражание от бракониерстващи лица на отговорни държавни постове?

Дали цинизмът е стигнал своя предел? Отдавна ширещата се безнаказаност превърна „демокрацията“ в безсмислена.

След като години в милата ни родина се води борба с корупцията, бракониерството е само един от примерите, от които се вижда, че тази борба дори не е в начална фаза. Вилнее произвол и зависимостта на контролните и други органи в определени региони от престъпниците бракониери е очевидна, но… все остава недоказана.

Като онзи виц за типичния герой на нашето време. На първите избори девизът му бил: аз съм един от вас. На вторите: вие ме познавате. На третите избори: нямате доказателства.

Колко ли още животни и хора ще плащат с живота си, със здравето и имуществото си кървав данък на бандитизма? И докога?

Очаквайте бр. 3 на сп. “Лов и риболов” през март

Георги Гроздев