Интервю на Светлана Дичева от БНР с инж. Васил Василев

Инж. Василев, Вие сте с около 30 години по-млад от предишния председател, можем ли да кажем, че става дума за смяна на поколенията?

Може и така да бъде изтълкувано, да.

Вие сте потомствен ловец, нали така?

Да, и моят баща, дядо и прадядо са били ловци и аз с гордост вървя по техните стъпки.

Помните ли на колко години грабнахте пушката?

Съгласно действащото българско законодателство, за да бъде човек ловец, трябва да навърши пълнолетие, но имам детски снимки, на които съм сниман с пушката на дядо си, на невръстната 3-4-годишна възраст.

Във вашата реч преди избора Ви Вие сте казали, че е много важно да бъде защитен ловът като дейност. От кого е заплашен ловът, за да бъде защитаван?

В годините назад много започна да набира сила едно анти-лов движение, което е част от общо движение за защита на правата на животните, вие сте свидетели в редица обществени прояви на проявено насилие спрямо животните какъв бурен обществен отпор среща такова деяние. Ние също го осъждаме остро, но ловът следва да бъде разглеждан от хората, които не са посветени в детайли, че ловецът не е просто човекът с пушката в гората, който върви и стреля по невинните животинки. Ловът е средство за управление на дивечовите популации и ловецът, за да има правото да ловува, той преди това е длъжен да изпълнява редица дейности, които подпомагат и опазват дивеча и създават условия за неговото увеличаване. От тази гледна точка ловецът е преди всичко защитник на природата и едва след това, ако има възможност, реализира по някакъв начин своето хоби.

Вие твърдите, че е необходимо да има промяна в Наказателния кодекс, инкриминираща бракониерството, т.е. смятате, че до момента няма достатъчно добри мерки?

Категорично това е доказано от гледна точка на това, че в самите текстове, които действат в момента, мерките са със строго пожелателен характер . Да, има лишаване от свобода до една година, пробация, глоби в определен размер, но изхождайки от това, че в НК има заложени прагове за същественост, които определят размера на нанесената щета, които са силно завишени и са неприложими за престъпления към дивата природа, това автоматично води до прекратяване на всички наказателни производства за извършени бракониерски деяния и пращане за решаване по административен ред – налагане на наказателни постановления и глоби. За съжаление много голям процент дори от тези наложени наказания биват отменяни в последствие в съда поради неправилно съставяне на самия акт или неправилно позоваване на съответните членове и много малка част от извършителите реално понасят някаква отговорност. Това действа крайно демотивиращо и създава чувство на безнаказаност и ако няма категорична позиция на държавата, която да вземе съответните мерки и те да понесат отговорност, това ще нараства лавинообразно и няма да успеем да овладеем бракониерството.

Това ли е най-големият проблем?

Това е един от големите проблеми, поради мащаба, с който се извършва на територията на страната, защото бракониерството в редица региони се явява крайният лимитиращ фактор за увеличаване на дивечовите популации.

Кои райони?

Много са, на последното заседание на ловния съвет към ИАГ обсъждахме, че популацията на благородния елен, която по официална статистика е над 20 000 животни, би следвало прирастът да е 8 – 10 000 животни и оттам да реализираме отстрел до 5 000, а ние не можем да реализираме дори толкова, което означава, че губим от 8 до 10 000 елена годишно, които са жертва на бракониерите и разбира се част от тях и на хищниците. Аз смятам, че бракониерството, в различна степен изразено, е може би повсеместно разпространено на територията на страната.

Вероятно сте чували, че има такива случаи, чухме наскоро за един такъв в Мездра, когато ловец или група ловци отстрелват бездомни животни – кучета, котки и т.н. Какви мерки се взимат срещу подобни прояви на насилие?

Ловците са една голяма армия,ако мога да се изразя така, защото понастоящем ловците в България са около 130 000 човека. Ако направим разрез на това голямо количество хора, ние имаме представена интегрална част от всяка една прослойка на обществото. И сред ловците има хора, които имат психологически проблеми или някакви крайни разбирания и ние се дистанцираме от тях, защото употребата на оръжия по отношение на видове, които не са ловни, или в рамките на населени места, това са криминални деяния, които би трябвало да бъдат разглеждани като такива с цялата строгост на закона и не би следвало ловците като ловци да се отъждествяват по правило, че са такива. Има нещо друго, което е малко по-философско при нас – да си ловец е състояние на духа, една почит към природата, готовност и патриотизъм, когато човек е готов да жертва от личното си време и средства, за да допринесе за опазването на природата и едва след това да ползва нещо от нейните блага. За съжаление през годините бяха приети при нас хора, които не разсъждават по този начин, те са консуматорски ориентирани и ние се разграничаваме от техните действия. Аз приветствам евентуално налагане на наказания и понасяне на цялата отговорност, защото това са чисто криминални деяния.

Кои са първите неща във Вашата програма, които ще осъществите като нов председател на Съюза?

Едно от първите неща, които трябва да реализираме, е промяна в законодателната рамка, която регламентира нашата дейност. Тя включва широка палитра от закони, но най-важният, с който ние боравим е ЗЛОД и правилника за неговото прилагане, защото когато рамката не създава ясни правила, критерии и отговорности към всички субекти, имаме трудности при прилагането и последвалата отговорност, когато някой не се е справил по веригата. На второ място презентиране и представяне пред обществеността на нашата дейност, защото много малко хора знаят, че ловците ежегодно инвестират в българската природа повече от 12 милиона лева. Това са лични средства, които събираме чрез заверка на ловните си билети, чрез заплащането на разрешителни, разселваме ежегодно повече от 150 000 дивечови птици на територията на страната, разселваме едър дивеч, свободно обитаващ горските територии, като най-масово елен лопатар и дива свиня. Не бива да забравяме и изключително големите количества фуражи, засяването на дивечовите ниви, които служат за храна и убежище на дивеча, така че на нас ни е необходима подкрепата на всички медии, за да покажем приноса, който имаме за опазването на българската природа, от друга страна и да дадем добрия пример, за да бъде последван, приет и осъзнат и от останалите ловци и всички заедно да започнем на по-високо ниво да изпълняваме своята дейност. И разбира се на трето място смятам, че е от изключителна важност е да работим непосредствено с подрастващото поколение, с младите, за да може те да не гледат на нас като консуматори, а да опознаят нашата работа и ако разбира се я подкрепят, да се присъединят и да ни помогнат.

Вие имате 3 деца, ще станат ли ловци?

Стига това да отговаря на техните разбирания. Аз се надявам, че поне едно от тях, което е момче, ще последва традицията и ще наследи от мен пушката на прадядо си.

Коя е най-голямата Ви гордост като ловец?

Възможността да ловувам с хората на различни места в страната, да коментирам, да се запознавам с техните проблеми, виждания и мечти. Винаги сме се шегували, че при добиване на желания трофей емоцията е кратка, но когато си изпуснал трофей, който си изпуснал толкова силно, седмици наред не може да намериш покой, така че винаги по-емоционалната част от лова е когато си пропуснал дивеча.