Интервю с Георги Тошев, кандидат за председател на НЛРС-СЛРБ

Главният редактор на сп. „Лов и риболов“ Георги Гроздев се обърна с едни и същи въпроси към онези кандидати за председател на УС, известни до приключването на броя за печат и приели поканата на списанието.

Редът на интервютата е по реда на издигане на кандидатурите.

Георги Тошев, председател на ЛРС-София-изток,

председател на Контролния съвет на НЛРС-СЛРБ

За единна и възродена  ловно-риболовна организация!

На 8 април, на общото отчетно-изборно събрание на ЛРС „София изток“, което се състоя в ловния дом на дружината в с. Челопечене, бе издигната кандидатурата на Георги Тошев за председател на УС на НЛРС-СЛРБ. И ловно-стрелкови клуб „Плиска“-София на 25 април издигна неговата кандидатура на своето общо отчетно-изборно събрание. Общото събрание на ЛРС-Кърджали на 29 април също подкрепи издигането на кандидатурата му за председател на УС. Георги Тошев е роден в София, на 54 години. Образование – висше икономическо. Трудов път: зам.-кмет и секретар в район Кремиковци от 1991 г. до 1999 г., главен директор на главна дирекция „Земеделие и гори“ в Министерство на земеделието и горите и директор на дирекция „Административно и правно обслужване“ в Агенция по горите от 2000 г. до 2009 г. Началник управление „Координация и контрол“ и главен експерт в НЕК и ЕСО от 2012 г. до 2016 г. През 1996 г. е избран за председател ЛРС-София-изток и за член на управителния съвет на СЛРБ. В момента е председател на Контролния съвет на НЛРС-СЛРБ. На 08.04.2017 г. бе преизбран за председател на ЛРС-София-изток. Женен с три деца.

Защо приехте номинацията на вашите колеги от ЛРС-София-изток, от ловно-стрелкови клуб „Плиска“-София, от ЛРС-Кърджали за председател на УС на НЛРС-СЛРБ?

– Кандидатирам се, за да работя за единна и силна ловно-риболовна организация, за нейното възраждане. При срещите ми с редица сдружения колегите изразиха своята загриженост за настоящето и бъдещето на организацията и желание за промяна. Всички желаят Национална организация, която да работи неуморно и ежедневно за интереса на всички ловци, да ги защитава и подкрепя. За това ще работя, ако получа доверие на предстоящото Общо събрание.

Има ли нужда от организационни реформи в структурата на НЛРС-СЛРБ и неговото кадровото осигуряване?

– Трябва да запазим тризвенната структура: Дружина, Дружество, Национална организация, но изпълнена с ново съдържание. Националната организация е длъжник на сдруженията и отделния ловец. Ще работя за утвърждаване на сдружението като основна единица. Много сдружения имат големи успехи в изработването и одобрението на проекти, свързани с европейски програми. Националната организация трябва да съдейства в тази посока на всички желаещи и да ги подкрепя. В научната и производствена дейност имаме пропуски – необходимо е обновяване на производствените ни дейности, в пряко взаимодействие с науката. Когато науката е била водеща, винаги сме имали успех. Председателят и управителният съвет трябва да работят и съдействат за обезпечаването с необходимия кадрови и експертен екип, който да отговори на високите критерии и изисквания пред организацията.

Какви инициативи ще предприемете за промени в сегашния ЗЛОД и за обсъждане и приемане на нов ЗЛОД и нова Стратегия за лова?

– Промяната в закона трябва да бъде основен приоритет пред новото ръководство. Сегашното състояние е заради лични взаимоотношения в недалечното минало. Необходим е нормален диалог, а не конфронтация. Законноста е в основата на работата на дружината, сдужението, съюза още от зората на организираното ловно движение. Не е нормално и справедливо в рамките на Европейския съюз да не се обжалват административни актове на Министерство на земеделието и горите касаещи лова. Не сме съгласни с отношението на държавата като мащеха за нас и като майка за други. Никога в нашата славна история не сме били в такова унизително положение. Стига толкова!

Необходимо е гласуваните промени на първо четене е да бъдат завършени. Изработената преди време Стратегия за лова не бе приета по известни причини. Стратегията е от жизненоважно значение за нашето развитие в следващите години, което ще е предпоставка за изработването на изцяло нов закон за лова и опазване на дивеча. Фундаментът е единна организация, дивечът държавна собственост, правото на лов да е на националната организация. Ясно разпределение на правата и задълженията на НЛРС-СЛРБ и държавата, както и на останалите заинтересовани субекти в каузата за опазване на българската природа. При изпълнението на тези задачи е необходимо тясно сътрудничество с Лесотехническия университет и НПО. Можем и трябва да убедим държавните институции и най-вече парламента, че сме най-голям и реален партньор в опазването на българската природа и че работим за запазване на дивечовото и рибно богатство на страната.

Каква е оценката ви за състоянието на охраната, опазването на дивеча и борбата с бракониерството, какви мерки предвиждате, ако бъдете избран?

– Бракониерството е престъпление срещу природата. Сдруженията и отговорните ловци работят активно срещу това безобразие, но държавата е длъжна да поеме своята част от отговорността, а не да я прехвърля на ловните организации. Това е все едно шофьорите да бъдат задължени да назначат катаджии да ги контролират. Нас не ни е страх от контрол, може да съдействаме много в тази посока, защото българските ловци в болшинство са сред най-дисциплинираната и будна част от обществото. Аргументът, че ни е дадено правото на стопанисване и трябва да назначим охрана, е безсмислен. Той е и несъстоятелен на фона на грижите, които полагат ловците. Те много често влагат собствени средства и доброволен безвъзмезден труд за опазването на българската природа и дивеча. Назначаването на охрана в сдруженията ще намали сериозно средствата за други дейности и затова ще сме против тези предложения.

Как оценявате сегашното състояние на комуникации на НЛРС-СЛРБ с членовете на НЛРС-СЛРБ, с обществото и с институциите?

– Слаба! Не успяваме да намерим общ език с държавните институции. Сдруженията имат повече успех в това отношение. Комуникацията със сдруженията също не е на необходимото ниво. Има сдружения, които членуват в съюза, но не водят нормален дружествен и съюзен живот. А има сдружения, които не членуват никъде. Никой не ги търси за разговор, помощ и съдействие. Няма информация и комуникация по политиките и тяхното изпълнение. Необходима е по-голяма чуваемост. В устава имаме задължение да запознаваме обществото с нашите цели и задачи, а масовото мислене е, че сме убийци и гуляйджии. Всички знаем, че това не е вярно. Това са големи организационни слабости, които трябва да преодолеем час по-скоро. Българският ловец от 120 години работи доброволно и всеотдайно, за да изпълнява своите задължения. Изградени са хижи и заслони, строят се и сега. Изпълняваме всички ловно стопански мероприятия и дейности не само по силата на нашите задължения, а и по силата на нашата обич към Природата. Взаимопомощта и другарството между ловците няма аналог в обществото. Работим неуморно и можем истински по български да се веселим заслужено. Това трябва да знаят всички. Нужна ни е нова медийна политика и откровенност първо между нас самите. Нужни са откритост и диалогичност спрямо държавните институции. Не на последно място обществото трябва да ни бъде основен партньор в нашите благородни дейности за опазването и развитие на най-ценния ни Дар – Българската природа.

Смятате ли за нормално един брой от сп. „Лов и риболов“ да се пада средно на 70 ловци? Какво конкретно ще направите, за да бъде приложен и у нас опитът на редица европейски страни, в които абонаментът за съюзното списание е задължителен?

– Този въпрос до голяма степен е свързан с предишния. В контекста на досегашните ни неволи и в перспективата на една нова медийна политика, въпросите за качеството и пазара на нашите издания трябва да се обсъдят експертно и професионално. Следва да се изработят варианти за решения и да се обсъдят от общото събрание. Кое ще изберем зависи в немалка степен от самите ловци от тяхното съпричастие към каузата на лова и към неговото духовно измерение.

„ПРОМЯНА“ чрез „ПРИЕМСТВЕНОСТ“ – какъв ще бъде вашият акцент в тази формула?

– Акцентът може да е само един – възраждане. 

Всяко поколение е оставило своя отпечатък, дало е своя принос в развитието на ловното движение. Трябва само да се върнем в зората преди 120 години и да чуем завета на първите достойни ловци. Да видим техните мъдри действия и да събудим онова, което всички носим в нашите патриотични сърца и ловни души. Говорим за гордост и решителност, за силна любов към природата и Родината. Имаме безценния опит от всички поколения, само ни е нужно малко желание да се поучим. Да работим така, че да оставим природата на следващите поколения каквато са ни я завещали на нас. И още по-богата.

Имаме кауза и трябва да се трудим неуморно за нея.

Да действаме като сплотен колектив – с много мъдрост и отзивчиви сърца.

Всички кандидати за председател на УС са достойни. Призовавам всички да работим за единството и възраждането на организираното ловно движение в България след приключване на общото събрание.

                                                                                                                                                 Наслука!

Бр.6 от 1 юни 2017, сп. „Лов и риболов”