Уважаеми лесовъди,
скъпи приятели и колеги от системата на горите,
с дълбока признателност към вашата професия и към призванието ви да опазвате зеленото богатство на България, ви поздравявам по случай началото на 96-та Седмица на гората! Един уникален и самобитен празник, който изразява преклонението на нашия народ към природните му богатства.
Седмицата на гората датира от 1925 г., когато граждани, учители и ученици засаждат 420 000 фиданки в околностите на столицата ни. Но за значението на горите и опазването им говори и фактът, че още в първия ден след възстановяването на българската държавност – на 4 март 1878 г., буквално първите назначени нейни служители са пешите и конни горски стражари към местните администрации. От 1925 г. залесяването става общонародно дело и най-вече дълг на всяко идващо поколение.
Опазването на зеленото богатство е кауза за ловците
В българската гора оживява историята ни, тя е вдъхновителка на поети, писатели, художници – на всички, които са зърнали нейната красота, пили са от студените ѝ извори, отмаряли са под нейните сенки. Седмицата на гората е и празник на цялото българско общество, включително и за нас, ловците и риболовците. В природата истинският ловец влиза като в храм, боготвори я!
Приятели, искам дави припомня казаното от Иван Сокачев – летописецът на ловното движение в България, за значението на зеленото богатство: „Седмицата на гората е предназначена да обърнем очи към гората, да разберем нейните нужди и болки, да ѝ помогнем. Без гората земята ще е пустиня. Гората е люлка на лова. Тя е скъпа и мила за ловеца. Благоденствието на народа ни е немислимо без добре запазени гори по планините и балканите, които се извисяват над плодородните ни поля. Всички да залесяваме!“.
Приятели, гората е майка и на дивечовото и на рибното богатство на страна ни, без която то просто нямаше да съществува. Затова гората е общата ни кауза и съдба, а опазването ѝ е наша отговорност. Длъжни сме да съхраним зеленото богатство и за поколенията, както са го опазили дедите ни за нас.
Хубава си моя горо!
Инж. Васил Василев, председател на НЛРС-СЛРБ