Търсене
Close this search box.
НЛРС "Съюз на ловците и риболовците в България" 140 години организирано ловно движение
Търсене
Close this search box.

Инж. Васил Василев за промените в ЗЛОД

В горещите августовски дни в кабинета на Васил Василев е още по-горещо и напрегнато. Поради спряната регистрация новото ръководство работи в рамките на приетите от предишния УС предложения за промени в закона. 

 

При какви условия работите г-н Васил Василев?

В момента  новоизбраното ръководство на организацията в лицето на УС и неговият председател в значителна степен  е огранечно във възможностите си за активно представителство на организацията пред съответните институции в лицето на Изпълнителна агенция по горите, Министерство на земеделие, храни и гори, Министерски съвет, Народно събрание. Правомощията ни са силно ограничени поради спирането на регистрацията с внесената искова молба. Това не позволява да се легитимираме като представляващи  организацията. В тази ситуация нямаме възможност да работим извън рамките на вече приети от  досегашния УС предложения за промяна в закона. Отказът от вписване може да създаде изключително сериозно сътресение и невъзможност по адекватен начин ръководството на Националната организация да защити интересите на ловците, именно поради това, че ние не можем да работим в рамките на своите пълни правомощия. Нямаме свободата да водим преговори, да правим отстъпки, да изискваме нещо допълнително, именно защото не можем да се легитимираме.

Каква позиция ще защитавате при тези условия?

Изготвянето на промените в закона бе един доста дълъг процес, който отне близо две години. Катализатор  на този процес беше проведеният от Националната организация протестен митинг-шествие през месец юни 2015. Работата по промените започна няколко месеца по-рано. В крайна сметка имаме един законопроект, който беше спрян преди второ четене в пленарна зала, въпреки че беше приет на второ четене в Комисията по земеделието и храните на 43-тото Народно събрание. В момента сформираната работна група е взела съвсем резонно като база изготвения законопроект, от една страна поради прекалено краткия срок за приключване на работата си – едва един месец, и от друга страна този проект беше изготвен на база задълбочени обсъждания на различни инстанции. Искам да кажа, че така предложеният законопроект не решава категорично нито един от наболелите проблеми на ловното стопанство на страната, но въвежда регулация по отношение на някои  остри проблеми, свързани с лова, стопанисването и ползването на дивеча. Едно от основните неща, които законопроектът цели е да създаде нормативно основание за разработване на Стратегия за развитие на ловното стопанство в България. В тази връзка и в този формат, в който е създадена съответната работна група, включително и краткия срок, който беше даден да приключи своята работа не предполага някакви драстични отклонения от вече обсъдените и приетите в Комисията  по земеделието и храните текстове.

В рамките на тази работна група успяхме да защитим някои от нашите позиции като например: правото си да обжалваме заповедите на министъра на заемеделието, храните и горите, с които определя границите на ловните райони; правото на кандидат ловците да се явят на поправителен изпит, да не се заменя термина „скитащи” кучета с „безпризорни”, което щеше да блокира регулирането на този вид хищник; ловните дружини, които желаят да учередят ловно сдружение да бъдат с обща граница, за да се прекрати безпринципното делене на дружинки и сдружения в следствие на административен или друг натиск; отхвърлихме забраната за ловуване по време на избори и референдуми, както и редица други необосновани предложения на участници в работната група.

Факт е, че има наши предложения, които ние като Национална организация отстоявахме, но не бяха приети. Основния проблем, който ние виждаме е императивното задължение ловните сдружения на абсолютно безпринципна основа да назначават по двама ловни надзиратели. Още повече, че внесените промени, освен това императивно задължение, не гарантират някаква защита на лицата, извършващи тази охрана. Включително думата „ловен надзирател”, която ние народостно сме възприели, не е припозната от закона, като  термина, който е записан там е за „лица по охрана на дивеча”.  Нашето принципно противоречие с този текст е не защото ловните сдружения отказват да поемат отговорност да охраняват самостоятелно дивеча, а защото не може държавата да определя със задължителен характер щатната структура на едно сдружение, както да вменява на неправителствени организации, каквито са ловните сдружения, охранителни функции. Тоест да изисква от тях да преследват въоръжени хора през нощта. Не може държавата да абдикира от това свое задължение за опазване сигурността на нацията и опазване на нейните природни ресурси като прехвърли изцяло тази отговорност на ловните сдружения. Може би основният мотив на Изпълнителна агенция по горите, когато преди две години направи това предложение, беше да се създадат икономически критерии, които да принудят малките и финансово неефективни като структури сдружения, с по 2-3-4 дружинки, да се обединяват, за да може стопанисването на дивеча да бъде изведено на едно по-високо ниво.  Според мен този проблем би могъл да бъде решен чрез непрекъснат текущ контрол по изпълнение на ловностопанските мероприятия и върху дисциплината при ползване на дивеча. Това е нещо, което приветстваме. Но не приемаме по такъв начин да ни бъдат вменявани императивни  задължения по охрана. За съжаление в проведеното гласуване в работната група предложението за назначаване на лицата по охрана на дивеча беше подкрепено с 8 гласа от 11 присъстващи и на практика то ще стане част от предложението на Министерския съвет.  Постигнахме поне тази разпоредба да има отлагателно действие и да влезе в сила от 01.01.2019 г. както и цялата вноска за стопанисване на дивеча да остане в ловните сдружения, което ще им осигури част от необходимото финансиране и ще им даде достатъчен времеви прозорец за изпълнение на това изискване, ако бъде прието на второ четене в Народно събрание.

Подобен е и случая със сроковете за групово ловуване на дива свиня и водоплаващ дивеч. Искам да кажа, че намаляването на срока за групов лов на дива свиня до 31 декември и изравняването му със срока, в който могат да се провеждат гонки в ловни огради е част от законопроекта и не е разглеждано като нов момент. Това беше също част от политиката на Националната организация през последните две години и имаше основно за цел, чрез изравняването на сроковете за ловуване в оградите и в свободните площи да се пресекат практиките за обездивечаване на огромни площи чрез улова на жив дивеч с капани. Що се отнася до удължаването на срока за ловуване на водоплаващия дивеч считам, че нещата са много по-сериозни. В предишния парламент успяхме да осигурим подкрепа и удължаването беше прието на второ четене в Комисия по земеделието и храните. Но тази промяна е пряко свързана със задължението на страната за спазване на европейското законодателство и по-специално Директивата за птиците. Ако преди извършване на тази промяна ние не разполагаме с доклад от научно призната организация, която да потвърждава, че с удължаването на сроковете за ловуване няма да нарушим разпоредбите на Директивата има реален риск Европейската комисия да стартира наказателна процедура срещу България и да се въведе тотална забрана за лов на водоплаващ дивеч за значителен период от време. Или както казва народа „Вместо да изпишем вежди да извадим очи…”. Това е и основната причина, още на своята първа среща, работната група да отхвърли предложението за удължаване на срока за ловуване на водоплаващ дивеч.

Има и редица други промени, които не намериха място в този законопроект, въпреки че са важни и следва да намерят решения.

Така или иначе, може би правилният подход и правилният момент трябва да бъде разработването на Стратегия за развитие на ловното стопанство. Стратегията следва  да очертае дългосрочна визия за развитие на сектора, за не по-малко от 15 годишен период. Да се надяваме, че ако бъде приета тази стратегия, правителствата  през тези години ще я реализират като политики и ще обезпечат нейното изпълнение. Нагласата на Министерството на земеделието, храните и горите е след приемането на стратегията да се изработи принципно нов закон за лова, който да гарантира изпълнението й.

На този етап Националната организация застава на позиция, която изцяло съвпада с политиката, водена от предишния Управителен съвет през последните две години във връзка с всичките стъпки по изменение на действащото законодателство. Работата по закона не се изчерпва с изготвянето на доклад от тази работна група – тя тепърва започва. Като организация трябва да обединим усилията си, както при общественото обсъждане на законопроекта, така и при осигуряване на политическа подкрепа за текстовете, които са важни за нас в Народно събрание.

Призовавам всички членове на ръководствата на ловните сдружения да подкрепят усилията ни за прокарване на промени в Закона за лова и опазване на дивеча, които в максимална степен да защитят интересите на българските ловци, защото от разделянето на „лагери” печелят единствено нашите опоненти.

РЕКЛАМА

Facebook
Twitter
LinkedIn

Сходни публикации

Реклама

ЛОГО - СЛРБ