Историята на ловното движение във Великотърновско в 152 страници

Милка ДЕНЕВА

Дълго чаканата история на първото ловно дружество у нас – търновското, излезе от печат. Както пише в началото неговият председател Дими­тър Йорданов: „Настояще­то издание на историята на сдружение „Ловно-рибарско дружество „Сокол 1884” ос­вен известните исторически факти съдържа описание на случки и събития, разказани от ловци, вдъхновени и ро­дени от истинския, реален ловен живот… Учредявайки първия ловен кръжок, група ловци, част от най-будното и активно търновско населе­ние, с различна националност и вяра, с различни професии и социално положение – бъл­гари, чехи, турци, изготвят първия ловен устав, който в началото не е имал друга цел освен задружен лов, веселие и гуляи…”

В „От началото до наши дни” се разказва за първите организирани ловци и техните следовници, които и днес не забравят заветите на онези 26 ентусиазирани великотър­новци и чехи, които поставят началото на организираното ловно движение в България. Още тогава те са приемали сериозно своите задължения като ловци, спазвали са лов­ния закон и има сведение, че „С едно писмо, подписано от председателя Златев, члена на дружеството Ото Хорейши се глобява с две бачонки бира, няколко печени пуйки и други подобни лакомства, загдето си позволил да убие два заека в непозволено време.” Още двама бракониери – Клайеш и Боснер, са глобени „с два бу­тоя бира и един пуяк с армея”. Тези весели и оригинални присъди вероятно са първото наказание за бракониерство и са били изпълнени с необ­ходимата строгост, макар че потърпевшите не се признали за виновни.

Трудно може да се намери бележит за времето си тър­новец, та до наши дни, който да не е бил ловец – кметове, лекари, учители, адвокати, ап­текари, търговци, фабриканти, политици са смятали за прес­тижно да членуват в ловното дружество, да ловуват заедно, да участват в различните лов­ни мероприятия. А по въпроса за бракониерството – тър­новските ловци никога не са се шегували с престъпилите закона. Например в протокол­ната книга на дружеството за периода 1958-1969 г. има при­мери за не един ловец, изклю­чен от Съюза заради ловуване в забранено време и стрелба по забранен дивеч.

В книгата подробно е опи­сан животът на първия пред­седател Никола Златев /бачо Кольо/, избран заради своите 127 кг и веселия си и добър нрав, на първия секретар Ка­рел Шкорпил, който открива старата столица Плиска, раз­чита надписа на Омуртаго­вата колона във Велико Тър­ново, на Мадарския конник. Отделено е място за първото знаме, първия печат, първата значка, за стрелковата подго­товка и изграждането на лов­ното стрелбище край града. Не са забравени специалното издание за 40-годишнина на дружеството, в което има спи­сък на всички 362 търновски ловци, между които една жена – 26-годишната търновчанка Бояна Иванова, а под № 1 е записан цар Борис III, ловно­то оръжие от арбалетите до модерните карабини. Чита­телите ще разберат как се е ловувало някога, как се лову­ва и сега, какви са традиции­те, които се спазват и в наши дни, ще прочетат интересни случки по време на ловните излети.

От 1894 г. досега търнов­ските ловци не престават да преследват и хищници. Те са строили и продължават да строят ловни хижи, заслони, да организират ловни събори, да празнуват кръгли годиш­нини на своето дружество, да събират ловни трофеи, донесли не един медал. Сред тях са рогата на сръндак, на­ционален рекордьор, повален през 2014 г. от Ивайло Първа­нов от дружината във Вонеща вода. А след първата известна търновска ловджийка Бояна Иванова и други нейни посес­трими започват да мерят сили в лова и в ловната стрелба с мъжете.

Вероятно ще събудят ин­терес разказите за най-въз­растния ловец Иван Атанасов от дружината в Миндя, който въпреки своите 90 години все още излиза на лов и допреди не много отдавна уби послед­ното си засега дива свиня, за Рачо Рачев от Присово, пова­лил повече от 600 диви свине за над 50 години ловджилък. Отделено е място и за мал­ките зоологически градини на дружините, за ловджийски зевзеклъци от едно време, за­щото е известно, че ловците са шегаджии и сега не пропускат при удобен повод да се помай­тапят с колегите си по хоби.

В „От началото до наши дни” е отделено специално място на рецепти от дивечово месо, изпитани от ловците или техните съпруги, и на спонсо­рите, помогнали финансово за нейното издаване – фирма „Сокол-БЛРС”, Великотърнов­ската община, бизнесмени, ловни дружини, обикновени ловци. Книгата е предназна­чена за широк кръг читатели, не само за тези, които имат научен интерес към история­та на ловното движение във Великотърновския край, но и за онези, за които е интересна любопитната страна от живота на ловджиите.