Милка ДЕНЕВА
Дълго чаканата история на първото ловно дружество у нас – търновското, излезе от печат. Както пише в началото неговият председател Димитър Йорданов: „Настоящето издание на историята на сдружение „Ловно-рибарско дружество „Сокол 1884” освен известните исторически факти съдържа описание на случки и събития, разказани от ловци, вдъхновени и родени от истинския, реален ловен живот… Учредявайки първия ловен кръжок, група ловци, част от най-будното и активно търновско население, с различна националност и вяра, с различни професии и социално положение – българи, чехи, турци, изготвят първия ловен устав, който в началото не е имал друга цел освен задружен лов, веселие и гуляи…”
В „От началото до наши дни” се разказва за първите организирани ловци и техните следовници, които и днес не забравят заветите на онези 26 ентусиазирани великотърновци и чехи, които поставят началото на организираното ловно движение в България. Още тогава те са приемали сериозно своите задължения като ловци, спазвали са ловния закон и има сведение, че „С едно писмо, подписано от председателя Златев, члена на дружеството Ото Хорейши се глобява с две бачонки бира, няколко печени пуйки и други подобни лакомства, загдето си позволил да убие два заека в непозволено време.” Още двама бракониери – Клайеш и Боснер, са глобени „с два бутоя бира и един пуяк с армея”. Тези весели и оригинални присъди вероятно са първото наказание за бракониерство и са били изпълнени с необходимата строгост, макар че потърпевшите не се признали за виновни.
Трудно може да се намери бележит за времето си търновец, та до наши дни, който да не е бил ловец – кметове, лекари, учители, адвокати, аптекари, търговци, фабриканти, политици са смятали за престижно да членуват в ловното дружество, да ловуват заедно, да участват в различните ловни мероприятия. А по въпроса за бракониерството – търновските ловци никога не са се шегували с престъпилите закона. Например в протоколната книга на дружеството за периода 1958-1969 г. има примери за не един ловец, изключен от Съюза заради ловуване в забранено време и стрелба по забранен дивеч.
В книгата подробно е описан животът на първия председател Никола Златев /бачо Кольо/, избран заради своите 127 кг и веселия си и добър нрав, на първия секретар Карел Шкорпил, който открива старата столица Плиска, разчита надписа на Омуртаговата колона във Велико Търново, на Мадарския конник. Отделено е място за първото знаме, първия печат, първата значка, за стрелковата подготовка и изграждането на ловното стрелбище край града. Не са забравени специалното издание за 40-годишнина на дружеството, в което има списък на всички 362 търновски ловци, между които една жена – 26-годишната търновчанка Бояна Иванова, а под № 1 е записан цар Борис III, ловното оръжие от арбалетите до модерните карабини. Читателите ще разберат как се е ловувало някога, как се ловува и сега, какви са традициите, които се спазват и в наши дни, ще прочетат интересни случки по време на ловните излети.
От 1894 г. досега търновските ловци не престават да преследват и хищници. Те са строили и продължават да строят ловни хижи, заслони, да организират ловни събори, да празнуват кръгли годишнини на своето дружество, да събират ловни трофеи, донесли не един медал. Сред тях са рогата на сръндак, национален рекордьор, повален през 2014 г. от Ивайло Първанов от дружината във Вонеща вода. А след първата известна търновска ловджийка Бояна Иванова и други нейни посестрими започват да мерят сили в лова и в ловната стрелба с мъжете.
Вероятно ще събудят интерес разказите за най-възрастния ловец Иван Атанасов от дружината в Миндя, който въпреки своите 90 години все още излиза на лов и допреди не много отдавна уби последното си засега дива свиня, за Рачо Рачев от Присово, повалил повече от 600 диви свине за над 50 години ловджилък. Отделено е място и за малките зоологически градини на дружините, за ловджийски зевзеклъци от едно време, защото е известно, че ловците са шегаджии и сега не пропускат при удобен повод да се помайтапят с колегите си по хоби.
В „От началото до наши дни” е отделено специално място на рецепти от дивечово месо, изпитани от ловците или техните съпруги, и на спонсорите, помогнали финансово за нейното издаване – фирма „Сокол-БЛРС”, Великотърновската община, бизнесмени, ловни дружини, обикновени ловци. Книгата е предназначена за широк кръг читатели, не само за тези, които имат научен интерес към историята на ловното движение във Великотърновския край, но и за онези, за които е интересна любопитната страна от живота на ловджиите.