Иван Искренов, председател на ЛРС-Трън:

Г-н Искренов, какви са очакванията Ви за новия ловен сезон?

Успешно открихме лова на 1 октомври, нещо повече – такова откриване, с толкова високи резултати досега не е имало. В сдружението ни членуват 17 дружинки, а само през първия ден ловците в Лева река удариха 10 прасета, в Слишовци – 4, в Стайчовци – прасе и вълк, Неделково – 2 прасета плюс един чакал, в Парамун – 2, Филиповци, Врабча, Костуринци, Еловица и Шипковица – по едно. Сега отиваме към т. нар. сърнешки лов, който е подборен и  всяка от 36-те групи получава по една сърна за отстрел, съгласно плана. Това се извършва по специален режим, с наблюдаващ горски от Държавното лесничейство. Надявам се всички да усвоят този план.

Има ли достатъчно животни?

Откриването и прегледът на ловците по ловните полета показват, че тази година, ако нещо не се случи, трябва да бъде много успешна. В гората има много плодове и жълъди – и букови, и дъбови. Отделно от това за над 50 000 лв. сме закупили царевица, която се поставя, захранват се животните в момента. Районът е много привлекателен, защото все още има доста листа, трева, не е много топло. Октомври е спокоен месец за лов. След това прекрасно начало сме си поставили цел да няма никакви произшествия, пък след това каквото се случи като слука.

За последната година какви достижения на ръководеното от Вас сдружение бихте откроили?

Зависи в каква насока. Постиженията в едно сдружение се определят в няколко посоки. Първо: С подобряване условията на местообитанията и опазване на дивеча, на хранителната база на дивеча, със създаване на нови местообитания, хранилки, солища, калища и т. н., които да задържат животните. Второто нещо е създаване на база за хората, които ловуват. Строим заслони, създаваме си удобства, за да ни е по-добре, подобряваме стрелковите възможности. В нашето сдружение членуват около 970 човека, които са заверили членския си внос. В същото време подходихме много отговорно, като изключихме 65 човека, които са нарушили устава в продължение на повече от две години не са си плащали членския внос, нито са заверявали документите си в държавното лесничейство. За ловците се говори като за хора, които са месари, едва ли не животът на семействата им зависи от това, което донесе в раницата. Не е така. Ловецът повече изнася, отколкото донася. Всичко това рефлектира върху резултатите. Те се измерват на ловното поле. При нас цифрите са около 250, стигали сме и до 300 отстреляни животни на сезон.

Вие ловувате в граничен район? Какви са взаимоотношенията Ви със сръбските ловци?

Приблизително 80 км от граничната бразда със Сърбия са на територията на община Трън. Територията на ловното сдружение съвпада с административните граници на общината. Ние поддържаме приятелски взаимоотношения с колегите от Сърбия, включително по програмата за трансгранично сътрудничество, разработваме проект с колегите от Димитровград. Много топли отношения имаме със Сурдулица, надявам се да участваме заедно с други програми – по разселване на заек, планински кеклик и т. н. Така че ние имаме общи цели. Границата ни разделя административно и не можем да я преминаваме, ловувайки в тяхна и те в наша територия, защото има специален ред. Още повече, че ловувайки в близост до границата, ние се съобразяваме със съответния сервитут. Подписваме декларации, че в никакъв случай нямаме право да стреляме животни, които се движат в посока границата, както и да я преминаваме. Случвало ни се е ние да чакаме на сърбите, те на нас, едните стрелят от едната страна, другите – от другата, когато им избягат животните и обратно. Нямаме проблеми със сръбските ловци, напротив – взаимодействаме си, а животните никой не може да ги спре на чия територия да бъдат. Тази година слагахме захранки срещу чумата по свинете, така че ние пазим и техните животни.
Границата минава по високата планина, най-често ловуваме на диви прасета, зайци и сърни. При нас по стечение на обстоятелствата, особено в района на Знеполе, земеделието е много силно развито, затова смятам, че животните повече се хранят в България и преспиват в Сърбия. Това ни показва практиката. Там е по-равната част на планините.
 

Как бихте коментирали предлаганите промени в Закона за лова и опазване на дивеча?
 

Ние предлагаме сърнешкият лов да се върне както е бил преди години. Като зооинженер мога да кажа, че там не се води подбор, те много бързо се израждат и стават дребни. Така че смятам, че и законодателят ще има съответното желание да промени закона и през следващата година се надявам да се позволи групов лов на сърни. Там, където таксацията показва, че няма необходимия брой животни, няма да дават разрешително.
Ние непрекъснато променяме неща, които са се утвърдили като нещо положително и обратно, вкарваме такива, които не ни харесват. Важно е да се създаде работещ закон, който да регулира нашите отношения с държавата. Ние стачкувахме миналата година, дадохме предложенията си, но през този сезон продължаваме да работим по стария закон. Питам – защо трябва да намалим срока за отстрел на дива свиня? В новия закон е записано 30 декември – и без да е влязъл в сила, доколкото четем нормативните документи на Държавната агенция по горите, тази година ще приключим на 30 декември. Същите свине са и в Сърбия. А те продължават да ги стрелят още 15 дни. Не мисля, че до 15 януари е проблем. По-скоро проблем е след това, когато ги стрелят. Няма да навлизам в подробности за свободни територии,за отдаване на концесии на държавни площи и т.н., тъй като сдружението, което председателствам, няма отношение. На територията на цялата община Трън няма свободни площи. В същото време част от нещата смущават ловната общественост в България и създават напрежение. Отново се опитваме да вкарваме парите да са водещи, след тях са всички останали отношения, което не е нормално. Нека го обърнем обратно – те парите ще си дойдат. Някакъв нихилизъм има в обществото и той няма как да подмине ловеца.
 

Вие поддържате еленово стопанство. Как се справяте?
 

Развиваме еленовото стопанство, въпреки, че много губим, включително и финансово.
Планът ни се определя от Държавната агенция по горите и ние не можем да организираме отстрел от международен туризъм или български. Имали сме няколко отстрела, сега се борим отново, но не можем да се конкурираме с държавните дивечовъдни стопанства. Елените са от 25 до 30. Има и малки приплоди. Там проблемът е, че има близко родство и поради това не могат да издържат тежки зими. Те се намират на височина над 1300 м. Ще трябва по някакъв начин да вкараме външни елени, или бременни кошути, за да опресним кръвта.
 

Ще се абонирате ли за съюзните издания за 2017 г.?
 

Ние сме редовни абонати на в. “Наслука” и сп. “Лов и риболов”. Хората искат всеки месец да виждат материал за тях, да бъде отразен ловният им живот. Не може списанието да пише само веднъж за нашето сдружение, което е едно от най-старите в България. Приветствам появяването на сайта “Дивото” – има нужда от него.

Разговаря Ася АСЕНОВА