„Кабиюшка кория” – Ето къде ще се проведе Националният събор

СЛРД „Сокол“-Шумен отново ще домакинства Националния ловен събор след не чак тол­клва далечната за нашата дългогодишна история 1996 г. Тогава в града заседава кон­грес на Националнаталовна организация. Сега е ред на 14-ия събор на НЛРС-СЛРБ, който се свиква под мотото „125 години посветени на ди­вия свят“. Събитието е насро­чено за 17 юни в м. „Кабиюшка кория“, която се намира в съ­седство с историческата и при­роднозащититена местност „Кабиюшка могила“.

Още по римско време тук е имало пътна станция и сели­ще. Днес най-близкото село е Коньовец, разположено върху вододелно възвишение между реките Мътнишка и Камени­ца (двата основни потока на Провадийската река). На 2 км югозападно от селото е откри­то и землено укрепление. Там се намира стратегическата могила Кабиюк, върху която са били изградени насип и ров. В момента валът е висок около 1 метър, а ровът е широк около 2 м и това е едно от трите земле­ни укрепления, разположени в триъгълника Кабиюк-Плиска- Станата (до гр. Нови пазар).

В този район се намират най-значимите паметници, свързани със създаването на българската държава и формирането на българска народност, книжнина и култу­ра: първите столици Плиска и Преслав, култовият център Мадара, аулът на хан Омуртаг и др.

След падането на Втората българска държава районът остава със стратегическо значение за османците с мно­жество укрепления (табии). В Руско-турската война през 1828-1829 г. някои от най-ва­жните военни действия се во­дят именно тук. Укрепленията са били обсадени от руската армия ,командвана от Пьотр Витгенщайн. Османците си вадят изводи от тази война и през 1864 г. русенския валия Мидхад паша създава коне­въдно стопанство Кабиюк (името идва вероятно от Кая бююк – от тур. голям камък, или от Каба бююк – голяма поляна). Чифликът с военен конезавод възниква на 1 км североизточно от голямата могила. Теренът е богат на чиста вода и пасища, върху които се отглеждат арабски и персийски породи кобили и жребци. Покровител на Каби­юк става самият Мидхад паша, тогава валия на Дунавския вилает, а по-късно – велик ве­зир. Построени са 7 конюшни и казарми за над 100 войни­ци. Броят на конете е бил над 1000 – предимно за армията, но и за изпитания, състезания и др. По време на Руско-тур­ската освободителна война през 1878-1879 г. отстъпваща­та турска армия евакуира със себе си всички коне.

Така Освобождението на България заварва конезаво­да празен. Първите опити за възстановяването му от бъл­гарската държава датират от 1883 г. Заслугата за това е на княз Александър Батенберг и на тогавашния министър на финансите Григор Начович. Князът избира територията на конезавода и за изграждането на своя лятна резиденция, по­строена в готически стил.

Именно тук княз Александър подписва декрета за Съедине­нието на Княжество България с Източна Румелия на 6 сеп­тември 1885 г. Днес в Музея на коня се пазят негови доку­менти и вещи, сред които и са­бята му. Запазена е и каляска на цар Фердинанд, който също обичал да посещава района.

Под българско управление в Кабиюк се правят опити за по­добряване на местни породи коне, впоследствие са купени животни от Русия, за да се раз­въждат главно за нуждите на армията. Начинанието обаче се оказва неуспешно и през 1887 г. заводът дори е закрит за кратко, за да бъде възста­новен през 1894 г. Оттогава до днес работи без прекъсване. През 1934 г. старите конюшни са съборени и започва мо­дернизация на стопанството. Изграждат се нови конюшни, административни, стопански и жилищни сгради, баня, хле­бопекарна, читалище, църква, прекрасен парк и други обекти. От старите сгради е запазе­на единствено резиденцията на Батенберг. Днес в Кабиюк функционира и Музей на коня, построен и уреден от ветери­нарния лекар д-р Рачо Рачев и открит през 1987 г. от Пенчо Кубадински.

Към настоящия момент Дър­жавно предприятие „Кабиюк” в с. Коньовец разполага с 3000 ха земя, две трети от които е обработваема. Отглеждат се всички култури, необходими за фураж на селскостопанските животни – коне, крави, овце и свине, част от които племенни и редки породи. Останалата една трета от територията са пасища.

„Кабиюшка могила” е защи­тена местност за опазване на степната растителност. Пред­ставлява земно възвишение, част от природо-археологиче­ския резерват върху площ от 47,5 ха. Според ботаниците това е най-добре запазеното находище на степна растител­ност в страната.

В местността виреят на 200 тревни и храстови видове, по-характерните от които са руска самодивска трева, ни­сък бадем, пролетно котенце, пролетен горицвет, дребна перуника, жълт равнец, кон­ски босилек и др. Мястото е уникално и с това, че видовото разнообразие е различно на всеки скат на могилата.

В миналото на Кабиюшка могила са правени полеви изпитания на местни гонче­та за лов на див заек, като са наблюдавали как работят от върха на могилата и са се­лектирани. Ловностопанският район, стопанисван от дружи­ната в с. Коньовец към СЛРД „Сокол“-Шумен, се характери­зира с разнообразие на дивеч – предимно див заек, яребица и фазан. Срещат се и сърни. Районът предлага прекрасни условия за мигриращия дивеч – пъдпъдък, гургулица, гривяк.