Търсене
Close this search box.
НЛРС "Съюз на ловците и риболовците в България" 140 години организирано ловно движение
Търсене
Close this search box.

Какво спъва разселването на едър дивеч?

разселване едър дивеч

Разселването на дивеч с акцент върху едрия дивеч бе във фокуса на професионалните дискусии, съпътстващи традиционното изложение „Природа, лов, риболов“, което бе открито вчера (3 април) в Пловдив. Презентация на тема „Ловностопанска оценка на разселването на благородния елен, елена лопатар и муфлона в България“ изнесе пред ловностопански специалисти, учени и представители на ловно-рибарски сдружения д-р инж. Чавдар Желев от ЮЗДП, а колегата му д-р инж. Росен Андреев се спря върху методите за улавяне на животни за разселване.

Какво е състоянието на популациите?

В техническо отношение България отдавна няма проблеми с възпроизводството и доставянето на едър дивеч. Проблемите са свързани с ефективното му разселване и в частност с доотглеждането.

Отново бе оповестено, че в момента запасът от благороден елен се намира в кулминация, сравнима с тази от края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век – около 38 хил. индивида.

Обратната страна на медала:

Запасът може и да е висок, но ползването му значително изостава. За миналата година отстрелът е около 1300 благородни елена. Популацията се характеризира с изключително висока териториална концентрация на вида – главно в Североизточна България и в подножието на северните склонове на Стара планина. Освен това, преобладават женските индивиди, което се отразява негативно на трофейното качество на самците.

разселване едър дивеч

„Имаме много животни, но какво правим оттам нататък?“, запита д-р Желев, според когото такава структура на популацията води до загуби, както в качествено, така и във финансово отношение.

Подобни са проблемите и при елена лопатар, чийто запас е нараснал три пъти спрямо 2002 г. – от 4000 на близо 12 000 индивида. При муфлона нарастването е двойно и в момента се отчитат 4000 индивида. Потенциалът му в България е добър, но с него не се работи достатъчно.

„Да продължаваме ли разселването на едър дивеч?“, отново запита риторично д-р Желев, според когото всички дадености са налице, но нещо малко все не достига. Очакванията са в следващите години да бъдат разселени много повече благородни елени и елени лопатари от ловно-рибарските сдружения. Те се пораждат и от решението на държавата да остави средствата от вноската за стопанисване на дивеча в системата на Националната ловна организация, където те ще се ползват изключително за разселване на дивеч по заявки на сдруженията. Но…

Къде е проблемът с разселването?

Той бе посочен от Васил Дончев, член на УС на НЛРС-СЛРБ и председател на ЛРС-Кърджали  – сдружението, което досега е разселило най-много едър дивеч в своя ловностопански район (700 животни, от които 436 елен лопатари).

разселване едър дивеч

Съгласно чл. 52 ал. 5 от ППЗЛОД държавата е поставила изискване за изграждане на карантинни дворове, в които животните трябва да престоят поне 45 дни преди разселване. А това са скъпоструващи, както за изграждане, така и за стопанисване съоръжения, които са в допълнителна финансова тежест на сдруженията.

Дончев настоя това изискване да отпадне, когато животните се закупуват от дивечовъдни участъци в България. Куриозното в случая с ЛРС-Кърджали, както и със сдруженията в Момчилград и Крумовград е, че те граничат със стопанисвания от НЛРС-СЛРБ Дивечовъден участък „Студен кладенец“, където се намира най-голямата популация от елен лопатар в България. От нея се изваждат животни за разселване, но част от тях и се саморазселват в Източните Родопи по естествен път.

Въпреки това, ако сдруженията закупят лопатари, това не ги освобождава от изискването за изграждане на карантинни дворове.

 „Ако искате да разселваме едър дивеч, нормативната база трябва да се промени“, отново настоя Дончев, който бе подкрепен и от свои колеги в страната.

Отговорът на държавата:

„Въпросът е тенденциозно поставен“; „Държавните органи ще контролират изпълнението на изискването, докато то съществува в нормативната база“; „Може да направим работна група“… Това бяха прозвучалите в отговор реплики от представители на институции. А Юлиан Русев, началник отдел „Ловно стопанство“ в ИАГ бе категоричен, че през тази година горската агенция ще контролира стриктно изискванията за разселване, както при едрия, така и при дребния дивеч.

Мнението на науката:

Вероятно не е правилно съоръженията да се наричат карантинни, тъй като става въпрос за разселване на дивеч от територията на България, а понякога и от съседни райони. В Дивечовъдните участъци, откъде се изваждат животните, се упражнява ветеринарен контрол. Същевременно има нужда от адаптационни съоръжения, в които дивечът да престоява, преди да бъде разселен в природата. Специално елените трябва сами да напуснат съоръжението в спокойна среда, за да могат да формират стада, а не да бъдат пускани в природата веднага след транспортирането им в състояние на стрес.

Такова бе мнението, изразено по време на дискусията от проф. Нино Нинов, доайен на ловностопанската наука в България.

Финалната реплика:

„Имаме възможност да разселваме елени в териториите на планинските ни дружини, но няма да го направим, ако изискването за карантинни дворове остане“, заяви председателят на ЛРС-Асеновград Георги Хаджиламбрев.

Така въпросът, поставен от д-р Чавдар Желев – „Да продължаваме ли разселването на едър дивеч?“, остана без ясен отговор.

РЕКЛАМА

Facebook
Twitter
LinkedIn

Сходни публикации

Реклама

ЛОГО - СЛРБ