Слънцето вече напича – в началото на деня приятно, а по-късно може да стане и жестоко. Жегата напира и наоколо всичко се е укротило. Плувката също стои безмълвна от дълго време, без да показва каквито и да е признаци на живот отдолу. Само близките шавари току се поклащат от лекия полъх и пак всичко утихва.
Тази картина може да е продължителна, може да предизвика отегчение и даже апатия у риболовеца. Но ето, че антенката леко трепва, за миг се навежда и после бързо се връща в познатата позиция. Минава минута- две-три в покой и връхчето пак се смалява, а сякаш даже се опитва да поеме встрани. И пак спира!
Това е типичното лятно поведение на каракудата. Истински тренажор за търпение. Не бързайте да засичате още с първото мръдване! Нека опита примамката, нека я подуши добре. Ако й хареса, ще я налапа.
Ще дойде време плувката да потегли уверено. Може да е плавно надолу, може и да поеме встрани. Търпението ни най-после е възнаградено.
Чак сега е време за засичане
Преждевременната реакция, докато рибата само опипва вкусотията, най-вероятно ще я прогони, без да може куката да влезе в действие.
Описах по-подробно един типичен епизод от летния риболов на каракуда на плувка. Искам да подскажа на по-неопитните риболовци, че трябва да са пределно търпеливи, да изчакат подходящия момент и тогава да реагират със засечка. Е, сигурно пак ще има и пропуски, но това е нормално.
През лятото рибите са мнителни
и проявяват капризи. В есенни дни каракудата също редува периоди на засилена активност с продължителна апатия. Ако на ранина покажат някакво настроение, с напредване на деня неминуемо ще последва спад или дори тотален отказ от каквито и да е предизвикателства. Но пък така ще се научите да реагирате адекватно при всяка ситуация. Дори може да се наложи продължително очакване, докато „влезе в час”. Тръгнат ли обаче да се хранят целенасочено, тогава
церемониите по проучването на примамката
се скъсяват, даже е възможно напълно да се пренебрегнат.
Понякога каракудата показва нетипична енергичност. Ако плувката изчезне, без каквито и да е предварителни индикации или тръгне уверено встрани, няма какво да се умува – рибата просто „плаче” за засичане. Такова поведение е характерно най-вече за пролетния сезон, когато продължителното зимно изтощение и нуждата от енергийни запаси прави рибите особено агресивни. Все пак, типичните маниери на каракудата през по-голямата част от активния сезон се характеризират с флегматичност, тромавост, търпеливо проучване на всичко, което би могло да се приеме като храна. По-подвижни са дребните каракудки, които не се влияят чак толкова от времето или околната среда, но към тях интересът не е голям дори и от начинаещи въдичари.
От друга страна, залагайки на каракуда ще имате
реален шанс за среща с едра риба
Дори на неголям водоем с ограничена водна площ, където преобладават дребосъци, ще се примами и нещо по-солидно. Една 500-600-грамова каракуда, особено ако е закачена на близка дистанция (съпротивата при вадене от голямо разстояние бързо я уморява), ще създаде незабравими емоции за всеки начинаещ рибар, каквито не биха могли да осигурят нито слънчевки, нито уклеи или бабушки.
След като калите търпението си при улов на каракуда в различни ситуации, може да мислите и за подобряване на рефлексите, което би станало например в речна обстановка. Кефал, мряна или скобар са подходящи обекти за такива практически занимания. Там обаче трябва съвсем друг похват в риболова…
Динко ДИНЕВ