Кражбата на ловни кучета е доходен бизнес

През годините не се намери нито една институция, която да спре в зародиш кражбата на ловното куче, да инициира промени в законодателството, да криминализира  този подъл акт. След всеки ловен излет изчезва незнайно накъде ловен помощник.

Цената на кучетата в България зависи от породата и предназначението на ловния помощник. За едно малко гонче цената е около 100-200 лв. при птичарите е по-различно, тъй като породисто куче в повечето случаи  струва от 500 до 1500 лв. в зависимост от развъдника. Обучените кучета могат да струват  до 6000 лв. Тези цифри изкушават крадците и много кучета всяка година биват отнемани неправомерно от собствениците им.

Обикновено кучетата се избират от крадците, като се прави предварително проучване. Узнава се, че в дадена дружина има добре работещо гонче, крадците започват да го дебнат в съответния район, за да могат да го хванат, или директно го взимат от синджира в двора на стопанина. След това откраднатото куче се изнася за Гърция, където е основният пазар за ловните породи. Продават се за 2-3 хил. лева, а оттам често се изнасят за Италия, където цената е много по-висока и то в евро.

Ловните кучета не се изнасят през митнически пунктове, тъй като там трябва да се представят редица документи, а си има разработени канали.

Хиляди кражби за вътрешния пазар

Съществува и вътрешен пазар, като на него се реализират почти 90% от откраднатите гончета. Ако кучето не е набелязано за износ и не се преследва голяма печалба, то кражбите може и да са инцидентни. Например, гонче, което се е изгубило или просто се е отдалечило много от стопанина си по време на гонка, излиза на пътя, някой го вижда и го прибира, тъй като има роднина в някое отдалечено село или град, който има нужда от ловно куче. Тогава, разбира се, цената дори и на много добре работещо куче е незначителна.

В страната почти няма дружина, в която по време на един ловен сезон да не изчезне куче. Така че говорим за хиляди престъпления в национален мащаб.

Има хора, които направо се препитават от кражба на кучета. През ловния сезон те обикалят в съботните и неделни вечери между селските и черните пътища, където излизат гончетата след лов, прибирайки се към селото, и ги дебнат, за да ги уловят. Принципно, почти всички ловци са били свидетели, на следната ситуация: гонче от съседна дружина гони дивеч, който навлиза в тяхната гонка.

Някой от местните ловци убива гоненото животно и връзва кучето. Виждайки, че кучето е с добри ловни качества, го взема и казва „ако някой го търси, кучето е в къщи и така няма да се изгуби. След 2 дни, кучето вече не е в двора на „загрижения“ ловец, ами по една или друга причина той го е пуснал. Ядяло кокошките или лае по цял ден и прочие и прочие причини. Реалността обаче е съвсем друга. Кучето е продадено и препродадено…

„Имахме едно българско гонче, страхотно куче – разказва Николай Недялков от дружината в с. Шемшево към ЛРС-Велико Тръново. – Откраднаха го по време на лов, но не в края на сезона. Търсихме го, пуснахме обява в интернет, обещахме възнаграждение, но нищо. Явно кучето е било продадено. Ако се изгуби, намерилите го ловци, обикновено от съседни дружини, започват да търсят стопанина и го връщат. Имали сме такива случаи.”

Не един търновски ловец се оплаква, че кучето му е изчезнало. Орхан Мехмедов от дружината в гр. Килифарево се разделя с четири. Имал обаче късмета да намери едното – трицветно гонче. На паркинга до Килифаревския манастир забелязва куче като неговото. Извиква го и то радостно се приближава. „Беше минала повече от година – обяснява Орхан. – Предполагам, че е стояло някъде затворено и е успяло да избяга.” С Мурад обаче ловецът няма такъв късмет. Кучето изчезва по време на лов и никой от дружината вече не го вижда.

Следите на барака на Николай Джуров пък се губят някъде в района на с. Габровци. Ловецът дори си взема отпуск, за да го търси, но напразно. А Калчо на Георги Милчев от с. Емен, макар и мелез, бил едно от най-добрите в дружината. Когато по време на ловен излет вдига глиган и започва да го преследва, никой не предполага, че ще изчезне. „Разпитвахме ловците от съседните села Михалци и Мусина, но така и не го открихме – с тъга си спомня Георги Милчев. – Явно Калчо е откраднат, иначе щеше да се върне, както се е случвало друг път.”

При птичарите кражбите са по-трудни, тъй като самият метод на лов е такъв, че кучетата са близо до стопаните си през цялото време на ловния излет. Тези кучета се крадат основно от дворовете на ловците, като планирането на кражбата е както при всяка друга кражба от имота ти.

Стига се до там, че много ловци не водят кучетата си киноложки състезания и изложби, за да не могат крадците да набележат кучетата им.

„Кучета изчезнаха от ловни излети в селата Стеврек, Изворово, Орач и от други места” – с тревога разказва Димитър Димитров, председател на ЛРС “Сокол” в град Антоново, на когото преди пет години е било откраднато ловно куче.

“Нашите ловни кучета са много добре подготвени, хубаво работят, говори се, че има канали  за към Гърция, където вървят по около хиляда евро, обикалят каналджии, знаят се, но е трудно да се хванат. Загубиха се кучета на ловци от дружинките в селата Зелена морава, Великденче и от други места, но дирите са изгубени и не могат да се открият” – допълва картината Радко Мирчев, председател на съседното сдружение “Хан Омуртаг” в град Омуртаг.

Въпрос на ловна етика

Не бива да забравяме, че не всяко изчезнало куче е откраднато. Днес чрез съвременните методи за комуникация информацията за изчезнало куче бързо се разпространява и има добросъвестни ловци, които връщат намерено куче на собственика.

Повечето ловни кучета вече са с медальони или каишки, на които е изписан телефон за контакт.

В много дружини  практиката е следната: хващайки чуждо куче го използват през следващите гонки, но ако собственикът бъде открит или той открие къде е кучето, веднага му го връщат. Най-добре е загубено куче да не се хваща от други ловци, тъй като то и с дни да се лута из гората, ще намери пътя към дома или друго населено място. И след като от сайтовете и форумите в интернет се знае, че е загубено куче в определен ден и местност, тогава лесно може да бъде върнато на стопанина му.

Да се върже и отведе намерено куче в гората си е практически кражба.

Специалистите по лова в четири сдружения от Югозападна България – Йордан Станишев – ЛРС-Благоевград, Димитър Янев – ЛРС-Кресна, Йордан Георгиев – ЛРС-Струмяни и Димитър Филипов – ЛРС-Сандански, споделят, че това позорно явление бележи не само спад, но и напълно изчезва. Нещо повече. Ловните полета на тези сдружения граничат със съседните държави Македония и Гърция.

Липсата на гранични съоръжения и огради създава предпоставки по време на гонки през активния ловен сезон кучета да пресичат границата и в двете посоки. Ловците от двете страни на границата вече са установили дружески и колегиални отношения с отсрещната страна и винаги подават актуална информация или запитване за изгубени кучета.

Възможни решения

Ловни кучета в България винаги са се крадели, но през последните години тези престъпления се превръщат в бедствие и едва ли не е въпрос на късмет да не ти откраднат кучето. Много е трудно да се намери решение на проблема, тъй като трудно се доказва кражбата. Дори ловецът да открие кучето си, този, който го е вързал в двора си, казва, че го е намерил и се грижи за него.

Иначе наказанията са както за всяка друга кражба на имущество, в уставите на много ловно-рибарски сдружения има предвидени наказания с лишаване от лов за година или повече, но доказването на тези кражби е трудно. Практически няма санкционирани ловци за кражба на кучета.

Може би трябва да се направи пълен регистър на ловните кучета от едно сдружение и при намиране на чуждо куче ловецът да е длъжен да съобщи за него на ръководството на съответното сдружение. Така оправданията, че крадецът се грижи за намереното куче, ще са невъзможни.

Едно от възможните решения е да се обучи кучето така, че да не се оставя да бъде улавяно от други ловци, както и да не се качва в кола без присъствието на стопанина. Практически всеки ловец може да научи кучето си да не се дава на други хора, като за целта отведе ловния помощник в гората или полето и с помощта на свои приятели го обучава да не позволява да бъде улавяно от чужди хора.

сп. Лов и риболов, бр. 6/2016