Лобито на търговците с диви животни в Китай иска отваряне на пазарите

Пандемията от коронавирус принуди Китай да забрани търговията с диви животни за консума­ция. Това обаче съвсем не означава край на тази търговия, нито че е отминала опасността от нови пандемии в бъдеще.

Фермите за диви животни в Китай почти сигурно са виновни за разпространението на коронавиру­са, който досега стана причина за смъртта на 2,7 млн. души по цял свят. Това гласи изводът на един доклад на Световната здравна организация (СЗО) и на китайското правителство. Както е извест­но, главното подозрение за пътя на коронавируса е свързано с един пазар за диви животни в Ухан. В момента се работи и над няколко други изследва­ния по въпроса, а последствията за бизнеса с диви животни в Китай ще бъдат опустошителни.

Расте броят на инвазивните видове в Европа

Още през февруари ми­налата година китайските власти наложиха тотална за­брана на търговията с диви животни, предназначени за консумация. През 2016 г. оборотът на бизнеса с диви животни в Китай е възлизал на цели 63 милиарда евро, като 25% от продадените животни са били предназна­чени за консумация.

„Наблюдавам бизнеса с диви животни в Китай вече от 20 години, но решението на властите да го забранят много ме изненада,“ казва Питър Д. Ли, професор в университета в Хюстън. Той припомня, че развъждането на диви животни започва в съвсем скромни мащаби през 80-те години на 20 век в Китай като част от правител­ствена програма за борба срещу бедността. Постепен­но се развила национална мрежа за транспортиране и продажба на диви животни по пазарите в цялата страна.

„Транспортират ги в огро­мни камиони: свине, кучета, понякога и котки, диви жи­вотни,“ обяснява професор Ли. „Товарят ги всички заед­но в тировете. И точно това е проблемът: когато такива огромни количества живот­ни са натъпкани на толкова тясно място, патогените и вирусите започват бързо да мутират.“

Лобито на бизнеса с диви животни повтаря, че той носи големи печалби на Ки­тай. Твърди се, че е много по-добре да се консумират диви животни, развъждани във ферми, а не просто хва­нати в гората. Важно било освен това и за общественото здравеопазване, защото продукти от тези животни се използвали за приготвянето на редица традиционни ки­тайски медикаменти. В този сегмент работят цели 14 милиона души, а това било много полезно в борбата срещу бедността. Сред ло­бистите има животновъди, спедитори, ресторантьори, дори правителствени чинов­ници, най-вече от държавни­те лесовъдни служби, които отговарят за надзора над развъждането на диви жи­вотни, казва Ли и обяснява: „Бюджетът на лесовъдната служба зависи от обхвата на този бизнес, тъй че бюро­кратите имат интерес той да върви добре.“

„Бизнесът с диви животни ефикасно помага за повиша­ване на доходите в селското стопанство и на горските ра­ботници и увеличава мест­ните данъчни постъпления,“ се казва в доклад на Китай­ската академия по инженер­ство.

След наложената забра­на професор Ли очаква, че голяма част от търговията с диви животни ще премине към кожарската индустрия, която и досега е най-големи­ят дял от бизнеса с развъж­дането на диви животни. ­

Посетете нашата Фейсбук страница