Лов по царско време – разказва Н.В . Симеон II (ВИДЕО)

Вицеканцлерът на нацистка Германия и райхсминистър на авиацията Херман Гьоринг искал да ловува у нас с лък и преоблечен в средновековни одежди! Не е ясно от какво е бил вдъхновен вторият човек в Третия Райх в тази си прищявка. Дали от легендите за драконоубиеца Зигфрид в епоса на древногерманските племена „Песен за нибелунгите” или от киноподвизите на Тарзан… Знае се само, че по това време немският филм „Нибелунгите” е бил изключително популярен, а някои от 88-те екранни версии на приключенията на Тарзан датират още от епохата на нямото кино…

Но така или иначе закръгленият райхсмаршал не успява да се впусне в екзотично приключение край двореца в Кричим. Причината е, че неговият домакин – българският цар Борис III, го склонява да се откаже, тъй като e притеснен от отзвука от такъв лов.

Тази и други ловни истории споделя неговият син Симеон Сакскобургготски пред slrb.bg. Последният български цар и експремиер прие снимачен екип на НЛРС-СЛРБ в двореца Врана. По време на обширния разговор той сподели интересни ловни истории, на които е бил свидетел или са му разказвани от неговите предци. Предлагаме ви някои от тях в аванс:
Според Симеон Сакскобургготски ловът е не само начин за социализация, но и възможност за уреждане на важни държавнически и политически въпроси. Самият той, активен ловец до 1983 г., е бил свидетел на излети, в които монарсите на Холандия, Швеция, Испания или Иран са канели на лов държавни глави и политици, с които са били обсъждани важни международни, политически и обществени дела. „Спомням си, че през 1941 г. на посещение в България бе Херман Гьоринг. Той беше изключително запален ловец и го заведоха на лов за лопатари в ловното стопанство в Кричим” – разказа Сакскобургготски – „Но Гьоринг решава, че ще отсреля елен лопатар с лък и облечен в средновековно облекло. Цар Борис III с основание се притеснява какво ще си помислят хората за екстравагантната постъпка на висшия германски държавник и съюзник по това време на нашата страна. С огромни усилия царят успява да разубеди Гьоринг да прояви благоразумие и повече уважение към ловния спорт, който се практикува у нас, и германецът отстрелва своя трофей като всеки редови ловец – с пушка”.

Твърди се, че Борис III много се разгневил, когато негов адютант преди ловен излет му пожелал „Наслука!”. Царят вярвал, че това ще доведе до лош късмет и ловът действително бил неуспешен. Симеон Сакскобургготски също е ставал свидетел в Италия, например, когато подобни пожелания от хора, които не участват в лова, са водили до туристически разходки в гората, без да бъде срещнат дивеч. Но ето какво споделя той за суеверията: „Разказва се една легенда за моя дядо цар Фердинанд Сакскобургготски, за която аз мога да потвърдя, че е самата истина. Той е вярвал, че в годината, в която не успее да отстреля глухар, ще си отиде от този свят… Тук искам да вметна, че на поставките за трофеите от глухари се изписва освен датата, но и часът на отстрела. Та моят дядо наистина е споделял пред свои приближени, че ако някоя година остане без слука на глухар, това ще му е краят.И както обикновено, съдбата си прави шеги. През 1948 г. поради съвкупност от обстоятелства той не отстрелва глухар и тогава умира. Любопитно е, че аз като потомък на толкова изявени експерти в този вид лов никога не успях да острелям глухар, макар видът да се среща в Северозападната част на Испания. Баба ми княгиня Мария Луиза е била ловец, за нея съм чувал, че е участвала в ловни изяви, лелите ми също са отстреляли поне по един глухар, чиито трофеи се пазят и до днес. По-голямата сестра на майка ми – графиня Йоланда Калви, е била много запален ловец и до преклонна възраст  е демонстирла точния си мерник на пернатдивеч”.

Най-старото списание в България: “Лов и риболов” стана на 125 години!
Цар Фердинанд и цар Борис III са имали възможност да ловуват на видове, които сега са защитени. Самият Симеон Сакскобургготски никога не е ловувал на мечка, например, но винаги ще си спомня следното: „Когато бях малък ловът на този вид дивеч бе разрешен и веднъж царят ни предложи на трапезата ястие от мечка. За нас това бе изключително екзотично кулинарно преживяване и споменът ми е останал и до днес. В наши дни мечката е защитен вид, макар в някои области на България да има добра популация и да нанася щети. Чувал съм легендата, че главният егер на баща ми Марко е починал вследствие от нараняване от мечка, но не мога да я потвърдя”.

Симеон Сакскобургготски е участвал в много ловни излети на различни места по света и е убеден, че ловците не са някакво съсловие от убийци на животни. Напротив, убеден е, че с много редки изключения те са добре образовани хора по отношение опазването на дивата природа, полагат много усилия и отделят сериозни средства за това, мнозина от тях са орнитолози, ботаници и т.н., а в конфликтът им в наши дни с някои природозащитници трябва да се търси баланса, който е в интерес на дивата флора и фауна. Ето каква любопитна история разказва по този повод: „В Холандия, където знаете, че се пресушават обширни заблатени територии, в началото тези земи се наричат „кралски” и на тях можеше да се ловува водоплаващ дивеч или фазани, които излизат от гъстата растителност. Кралица Беатрикс ни покани на лов, но ни предупреди, че трябва да си събираме гилзите, тъй като гражданите идват да се разхождат по тези места и не бива да се предизвикват протести, че в бившите вече влажни зони се ловува. Но така се случи, че един от участниците в лова отстреля патица на голяма височина и тя, докато падаше, описа голяма треактория и се приземи на магистралата пред един автомобил. Превозното средство спря със затруднения и ние се разтревожихме, че ще стане скандал. . . В напрегнато очакване наблюдавахме как ще се развие ситуацията, но какво бе учудването ни, когато шофьорът слезе от колата, взе патица, паднала му от небето, помаха ни с ръка и я метна в багажника си”.

ПОСЛЕДВАЙТЕ НИ И ВЪВ FACEBOOK !