Търсене
Close this search box.
НЛРС "Съюз на ловците и риболовците в България" 140 години организирано ловно движение
Търсене
Close this search box.

Африканска чума при свинете

Африканска чума при свинете

Кой е причинителят?

Африканската чума по свинете е високопатогенна инфекциозна болест, характеризираща се с висока заболеваемост. Причинява се от ДНК вирус, който е много устойчив в изпражненията на заразени свине, в свински трупове, в прясно свинско месо и в някои продукти от свинско месо.

Къде е разпространена болестта и представлява ли опасност за страната ни?

Заболяването е разпространено във всички страни на юг от Сахара до северен Трансваал. Среща се в страни от Карибския басейн в Централна Америка, страни от Западна Европа и Кавказкия район. През 2014 г. бяха регистрирани множество случаи на заболяването в Латвия, Литва, Полша и Украйна, като в голяма част от тях се касае и за засегнати диви свине. Болестта представлява сериозна заплаха за страната ни заради високата заболеваемост, начина на предаване, бързината, с която се разпространява и високата смъртност.

Как се предава африканска чума при свинете?

Директно чрез контакт между болни и здрави животни. Източници на вируса са:

– кръв, тъкани, секрети от болни и мъртви животни;
– животни, които са оцелели и са се възстановили от инфекцията.

Косвено чрез:

– хранене с отпадъци, съдържащи заразено свинско месо или месни продукти (вирусът на Африканска чума при свинете е устойчив за 3-6 месеца в сурови месни продукти а в замразено месо с години);
– биологични вектори (кърлежи от род. Ornitodoros), които преди това са имали контакт с инфектирани гостоприемници;
– околна среда – контаминирани (заразени) с вируса материали и повърхности (помещения, транспортни средства, дрехи и др.). Вирусът може да оцелее в изпражнения от свине до 6-10 дни.

Как протича Африканска чума при свинете?

Заболяването може да протече в четири форми: свръхостра, остра, подостра и хронична.

свръхостра и остра – появява се висока температура (над 40°С) придружена от следните симптоми: депресия, загуба на апетит, ускорено и затруднено дишане, секреция от носа и очите, смущения в координацията на движенията. При женските има риск от аборт във всеки стадий на бремеността. Често се наблюдава повръщане или запек, други имат кървава диария. По крайниците и ушите се появяват подкожни кръвоизливи. Често настъпва кома и смърт. Заболеваемостта и смъртността може да достигнат 100%.

подостра – тази форма се среща при свине от ендемични райони. Характеризира с пристъпи на променлива температура, депресия и пневмония. Възможно е да настъпи смърт в резултат на сърдечна недостатъчност.

хронична – хроничната форма на болестта се среща по-рядко. Често могат да се наблюдават вторични бактериални инфекции. Тъй като клиничните признаци на хроничната африканска чума при свинете не са специфични, много други болести спомагат за установяване на диференциална диагностика. Не всички животни показват непременно повишаване на телесната температура, но поне една част от свинете на заразеното стопанство имат температура.

Патологоанатомични изменения на вътрешните органи?

Наблюдава се кървава течност в гръдния кош и коремната кухина, потъмнял и увеличен далак кръвоизливи в лимфните възли, които приличат на кървави съсиреци, малки червени петна от кръвоизливи в бъбреците коремните ципи, стомашната и чревна лигавица, сърцето.

Опасна ли е за човек?

Африканската чума по свинете не засяга човешкото здраве. От вируса могат да заболеят домашната свиня и Европейската дива свиня.

Ако видя съмнителен случай за африканска чума при свинете какво трябва да направя?

Веднага се свържете с ветеринарен лекар, най добре е с официалния ветеринарен лекар във Вашия регион. Ветеринарните органи ще предоставят пълен набор от проби до Националната референтна лаборатория за изследване: кръв, проби от далак, лимфни възли, сливици и бъбреци, които се съхраняват при 4˚C.

Лекува ли се АЧС и съществува ли Програма за контрол и ликвидиране на болестта­?

Не е разработена ваксина. Африканска чума при свинете не се лекува. Профилактиката и контрола на потенциални огнища (докладване, хигиенни мерки, строги карантинни мерки, унищожаване) все още са най-добрите мерки за профилактика и борба. Няма работеща програма за контрол и изкореняване на болестта.

Facebook
Twitter
LinkedIn
ЛОГО - СЛРБ