Бяс

Кой е причинителят?

Бесът е остра заразна болест, която засяга бозайниците и човека. Протича с тежки нервни смущения, проявяващи се с възбуда, парези и парализи. Ако до няколко часа след ухапването заразеният не се ваксинира с противобясна ваксина по строго определена схема, настъпва мъчителна смърт. Причинителят на заболяването е вирус, който впоследствие води до възпаление на главния мозък. Вирусът се съдържа също и в слюнчените жлези и слюнката, както и в някои вътрешни органи (далак, бъбреци). В редки случаи той може да се открие в кръвта или млякото.

Къде е разпространена болестта и представлява ли опасност за страната ни?

Бесът е широко разпространен по света. В момента той не се среща само в Австралия, островите Великобритания и Ирландия, Скандинавските страни, Япония и още няколко островни държави и територии. Заболяването се наблюдава основно при дивите животни, но заради големия брой скитащи бездомни домашни животни бесът доста често преминава и в тяхната популация. Годишно у нас се регистрират между 10 и 20 случая на убити животни, болни от бяс, като в някои години са възможни и пикове на заболяването. Те са както при диви (лисици, чакали и диви котки), така и при домашни животни, имали контакт с природата и вероятно ухапани от болни диви животни.

Как се предава?

Заразяването с бяс става по няколко начина. Предаването на вируса към здрав организъм става най-често при директно ухапване от болно животно, по-рядко се наблюдава при попадане на слюнка от болно животно върху открита рана. При котката заразяване става и при одраскване (чиито нокти са били олигавени). От заразяване с бяс са възприемчиви всички бозайници, включително и човекът. Поради особеностите на начина на живот и типа на предаване на заболяването (при ухапване) в по-голяма степен боледуват хищниците. Човекът, гризачите и тревопасните животни се заразяват от ухапване от бесни хищници. Те обаче доста по-рядко предават заразата към друго животно, при което се прекъсва веригата на заболяването и обуславя т.нар. „затворен бяс“. Изследванията показват, че от бяс боледуват и птиците, но те са много по-слабо възприемчиви. Установено е, че за заразяването на една птица е необходимо десетки пъти повече вирус отколкото за заразяването на бозайник. Степента на охраненост, възрастта и пола нямат никакво отношение към възприемчивостта на животните към заболяването.

Как протича?

В най-големи количества вирусът се съдържа и отделя със слюнката. Установено е, че бясна лисица отделя чрез нея вируси, които могат да заразят 6 милиона лисици. Доказано е отделянето му при уриниране и дефекация. Основни източници на заразата са болните животни. По-коварни са случаите, когато животните се намират в инкубационен период и не проявяват клинични признаци на заболяването, но въпреки това могат да го предават. Така например е установено, че лисицата започва да отделя вируса със слюнката си 10 дена преди появата на първите клинични признаци на бяс. При кучето вирусът започва да се отделя в слюнката между 6 и 14 ден, котката 1-13 ден. Важно значение за продължителността на инкубационен период има мястото на ухапване. Колкото е по-богато инервирано и по-близо до централната нервна система толкова по сигурно е заразяването и толкова по-бързо настъпва заболяването. Животните и хората се заразяват по-лесно, когато ухапването или замърсяването е станало в областта на ноктите на пръстите, по главата и шията. Инкубационни период на беса е с различна продължителност. Той варира между 7 до 90 дена. Клиничните прояви на заболяването при отделните покосени видове е сходна, но най-типичните признаци се демонстрират от кучето. В зависимост от проявата им се наблюдават три форми – тих, буен и атипичен бяс.

Клинични признаци при лисицата

Инкубационен период при лисиците продължава от 20 до 90 дни. Началният стадий се демонстрира с отказване от храна. Погледът на лисицата нормално от жив и агресивен се превръща в безжизнен, тъжен и блуждаещ. Болните животни престават да бъдат страхливи и дори проявяват ненормална фамилиарност с други животни и хората. След този стадий болестта може да премине в една от двете форми – тиха и буйна.

При буйната форма се появява силна възбуда и агресия. Животните загубват инстинкта си за самосъхранение. Появява се силен сърбеж на мястото на ухапване, лисиците скубят космената си покривка на това място. Смъртта настъпва на 3 – 7 ден в пристъп на агресия. Лисицата умира, без да се е парализирала долна челюст и може да хапе до смъртта си.

При тихата форма лисиците боледуват от гастроентерит, изразен с повръщане и кървава диария. При тази форма преобладават парезите и парализите характерни за беса.

Патологоанатомични изменения на вътрешните органи

Наблюдава се празен или пълен с неестествено съдържание стомах, като клечки, хартия, слама, пръст в резултат на извратения апетит. Дебелите черва са пълни с фекална маса, а слюнчените жлези са уголемени. Наблюдават се и кръвоизливи в продълговатия и малкия мозък.

Опасна ли е за човека?

Годишно от бяс умират повече от 35 хиляди души. А според други източници жертвите на беса ежегодно са над 55 хиляди души, като на всеки десет минути умира по един човек от това заболяване. В Европа ежегодно от бяс умират между 7-12 души, като заболелите хора са най-вече от Русия и Украйна и се заразяват предимно при ухапване от домашни и скитащи кучета.

Ако видя съмнителен случай за бяс какво трябва да направя?

В случай на ухапване на човек от животни се вземат следните мерки:

– животното се връзва или се затваря в помещение като не се допуска да избяга;
– незабавно се уведомява ветеринарен лекар;
– ветеринарният лекар извършва клиничен преглед на животното и го ваксинира против бяс. Животното се наблюдава в период от 14 дни за промяна на поведението. В случай на такава промяна собственикът е длъжен незабавно да уведоми ветеринарния лекар;
– по преценка на лекар лечебна ваксинация на пострадалото лице може да се започне веднага след ухапването. Ако не бъде започната такава, се изчаква резултатът от клиничния преглед на животното в 14-дневния период на изолация;
– ако животното не може да бъде хванато, се убива и незабавно след това се уведомява ветеринарен лекар;
– веднага се изпраща проба (глава) или цялото животно за лабораторно изследване;

Лекува ли се Бяса и съществува ли Програма за контрол и ликвидиране на болестта­?

Веднага след ухапването е задължително раните да се третират, за да се предотврати развитието на инфекцията. Преди всичко трябва да се остави да изтече свободно кръвта през раната, а след това да се промие с дезинфектант (1% калиев перманганат, йодна тинктура). Веднага след това ухапания човек или животно се подлагат на слединфекциозна ваксинация, но тя трябва да започне не по-късно от 4-5 дена след ухапването. Бесът не се поддава на лекуване. Болните хора се настаняват в интензивно отделение. Прилага се симптоматично лечение като се използват болкоуспокояващи, сърдечни, сънотворни средства и др.

За да бъде ограничено и ликвидирано заболяването при дивите животни у нас е одобрена „Програма за контрол и изкореняване на болестта бяс чрез орална ваксинация на лисиците срещу бяс“ на територията на Република България. Важна част от програмата е лабораторния контрол на ваксинацията, чрез изследване на проби от отстреляни диви животни. В Решение на Европейската комисия № 2012/761/ЕС (за 2013г.) и Решение № 2013/722/ЕС (за 2014г.) изрично се казва, че се полагат по 5 евро за отстреляна лисица, от която са взети и изпратени проби за лабораторно изследване.