Туларемия

Кой е причинителят?

Причинител на заболяването е бактерията Francisella tularensis. Образува тънка капсула, която и позволява да оцелее за няколко месеца във вода, тиня и разлагащи се трупове.

Кои организми са възприемчиви към заболяването?

Боледуват предимно дивите зайци, катерици, белки, водни плъхове, ондатри и др. Болестта се среща и при хищниците: лисицата, чакала, вълка и дивата котка, както и при ловните птици: яребицата и пъдпъдъка. Човекът и кучетата са силно възприемчиви към инфекцията, но най-често боледуват ловните кучета. За първи път болестта е диагностицирана през 1956 г. в България по ондатрите в резервата Сребърна, внесени от Русия, поради тяхната ценна кожа.

Как се предава?

Възможни са няколко механизма на предаване:

– чрез заразена храна и вода, при попадане върху тях на урина и изпражнения на болни животни;
– при ухапване от кърлежи и комари;
– вдишване на заразен прах при обработване на кожи;
– през кожата и лигавиците. Причинителят на туларемията притежава изключително изразени проникващи свойства, дори през неувредени кожа и лигавици;

Заразяването на кучето става по време на лов или в домашна обстановка, когато за храна се дават сурови субпродукти от болен дивеч. Разпространители на туларемията в природата са кърлежите-табаниди, бълхите, кръвосмучещите насекоми, комари.

Изключително рядко е възможно предаване на заразата от човек на човек.

Как протича и клинични признаци?

Инкубационният период на заболяването е няколко дни. Началото на заболяването е остро, с грипоподобна симптоматика: болки в ставите и мускулите, висока температура, безапетитие, гадене, повръщане, кашлица. Клиничните прояви на заболяването зависят от входната врата и се разделят на няколко клинични форми:

Бубонна форма – засягат се най-често подмишничните, шийните, подчелюстните и ингвиналните лимфни възли. Бубоните могат да бъдат единични или множествени с големина от орех да кокоше яйце. В първите дни от появата им те са болезнени, с ясно очертани контури. Кожата, покриваща бубона е нормална, но при нагнояване се зачервява и става отточна. При благоприятно протичане лимфните възли възвръщат нормалното си състояние за 1 – 2 месеца. Висока температура се поддържа до 2 – 3 седмици;

Очна форма – развива се при проникване на причинителя през конюнктивите, където се образува мехур или язва. При обхващане на очната ябълка е възможно да се стигне до загуба на зрението;

Ангинозно-бубонна форма – възниква при проникване на причинителя през устата, чрез заразени хранителни продукти или вода. Появява се зачервяване на гърлото, отточност най-често на едната сливица, върху която се образува сиво-бял некротичен налеп, сраснал с подлежащата тъкан. Температурата се повишава. Засягат се шийните и подчелюстните лимфни възли, които могат да достигнат размерите на яйце;

Белодробна форма – при нея обикновено се засягат бронхиалните и парабронхиалните лимфни възли. Често се развива пневмония. Липсват начални катарални изменения;

Стомашно-чревна форма – освен общите прояви са характерни и коликообразни болки в корема. Наблюдават се гадене, повръщане и диария. В повърнатите материи и фекалиите могат да се появят кръвни примеси.

Прогнозата при туларемията е добра. Смъртността е около 1%.

Как да се предпазим от заразяване?

– недопускане на плъхове в обитаваните помещения, до хранителни продукти и питейна вода;
– оглед на тялото за кърлежи след пребиваване на открито и наблюдение на местата на евентуално ухапване;
– избягване на консумация на вода от непроверени водоизточници;
– обилно измиване на плодовете и зеленчуците предназначени за консумация в суров вид;
– използване на лични предпазни средства при обработка на кожи или при пряк контакт с диви или домашни животни и замърсени от тях повърхности;